Ще намеря ли хармония в живота?
Едва ли бих могла да преценя с точност кога започва и кога свършва съзнателният човешки живот. Всички перипети са необходими, за да се кали духът на онзи, който е решен до край да се бори и да отстоява каузата си. Може би заради това е трудно да се постави точка на всичко преживяно. Прав или изпълнен със завои, стръмен или хоризонтален, устремен нагоре или надолу, пътят от началото до края на човешкия живот е изпълнен с изненади и с очаквани победи. Обичам пътя, защото той е вечно движение - дори, когато стига до кръстопът или някакво голямо препядствие. Защото ми дава усещането за свобода и простор. Нищо, че абсолютната свобода е илюзия. Важното е да съм сигурна в правилността на избраната посока и да я следвам дотогава, докато се уморя или разочаровам от някого или нещо. Защото на пътя стои и новата ми опорна точка. И само чрез нея, бих могла да определя и дължината, и стойността на изминатото духовно разстояние от началото до края. И съм сигурна, че пътят ще продължи дори тогава, когато мен вече няма да ме има.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Митова Все права защищены
Живей спонтанно!
