16.01.2008 г., 11:04

Ще намеря ли хармония в живота?

2.3K 0 3

Едва ли бих могла да  преценя с точност кога започва и кога свършва съзнателният човешки живот. Всички перипети са необходими, за да се кали духът на онзи, който е решен до край да се бори и да отстоява каузата си. Може би заради това е трудно да се постави точка на всичко преживяно. Прав или изпълнен със завои, стръмен или хоризонтален, устремен нагоре или надолу, пътят от началото до края на човешкия живот е изпълнен с изненади и с очаквани победи. Обичам пътя, защото той е вечно движение - дори, когато стига до кръстопът или някакво голямо препядствие. Защото ми дава усещането за свобода и простор. Нищо, че абсолютната свобода е илюзия. Важното е да съм сигурна в правилността на избраната посока и да я следвам дотогава, докато се уморя или разочаровам от някого или нещо. Защото на пътя стои и новата ми опорна точка. И само чрез нея, бих могла да определя и дължината, и стойността на изминатото духовно разстояние от началото до края. И съм сигурна, че пътят ще продължи дори тогава, когато мен вече няма да ме има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам те Живей спонтанно!
  • Мъдричка си, това е безспорно!
    Дано животът не те притисне и в сърцето ти винаги да се съхранят тези мисли!
  • правилно мислиш,пътя е безкраен,никога не спира, даже и в моментите когато се отчаеш е план от пътя,не може да се определи това което ти се случва в момента и защо ако не мине достатачно време,тогава се проясняват истините,от теб се изисква да бъдеш твърда,да мислиш логично и да вървиш напред

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...