Ще намеря ли хармония в живота?
Едва ли бих могла да преценя с точност кога започва и кога свършва съзнателният човешки живот. Всички перипети са необходими, за да се кали духът на онзи, който е решен до край да се бори и да отстоява каузата си. Може би заради това е трудно да се постави точка на всичко преживяно. Прав или изпълнен със завои, стръмен или хоризонтален, устремен нагоре или надолу, пътят от началото до края на човешкия живот е изпълнен с изненади и с очаквани победи. Обичам пътя, защото той е вечно движение - дори, когато стига до кръстопът или някакво голямо препядствие. Защото ми дава усещането за свобода и простор. Нищо, че абсолютната свобода е илюзия. Важното е да съм сигурна в правилността на избраната посока и да я следвам дотогава, докато се уморя или разочаровам от някого или нещо. Защото на пътя стои и новата ми опорна точка. И само чрез нея, бих могла да определя и дължината, и стойността на изминатото духовно разстояние от началото до края. И съм сигурна, че пътят ще продължи дори тогава, когато мен вече няма да ме има.
© Силвия Митова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбирам те
Живей спонтанно! -
Мъдричка си, това е безспорно!
Дано животът не те притисне и в сърцето ти винаги да се съхранят тези мисли! -
правилно мислиш,пътя е безкраен,никога не спира, даже и в моментите когато се отчаеш е план от пътя,не може да се определи това което ти се случва в момента и защо ако не мине достатачно време,тогава се проясняват истините,от теб се изисква да бъдеш твърда,да мислиш логично и да вървиш напред
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
