9 февр. 2024 г., 18:32

Силата да си благодариш

Эссе » Ученические

1.6K 3 34

1 мин за четене

През номеври 2023 година, директора на нашето училище ни беше съобщила, че ще има конкурс за "Благодарсветно писмо", по случай денят на думата "благодаря". Всеки от нас трябваше да напише писмо, чрез което да благодари на някой или на нещо. Помня, че повечето писаха за майките си, което е съвсем нормално и наистина прекрасно.

Аз писах за себе си. Благодарих на себе си, за това, че никога не съм се предавала. За това, че всяка сутрин намирам причина да се усмихна. За това, че смених възглавницата, попила всичките ми сълзи, с друга по-топла и по-красива, и вече лягайки върху нея, спя спокойно. Благодарих си, че не тая омраза, и че сърцето ми е още чисто,и изпълнено с любов. Благодарих си, че намерих баланса между сърцето и разума си. Накратко казано- Благодарих си за това, което съм.

Когато предадох писмото, или по точно когато го прочетоха, всички започнаха да ме съдят. Дори да ми се присмиват. Изглеждаше им твърде ненормално това да благодариш на себе си. Е за мен не е! Не се обиждах от думите им, честно казано дори не ми пукаше. Вярвах в себе си!

След два дълги месеца- януари 2024, излязоха резултатите. В този ден не бях отишла на училище, поради семейни причини. Обадиха ми се....Вдигнах телефона, и чух думите "Спечели второ място" ........ Не мога да ви опиша чувството, което изпитвах тогава. Разплаках се. Беше неописуемо.

На другият ден ходих в училище, и всички,които ми се присмиваха, ме поздравиха(с лицемерие).

На 18 януари, беше награждаването. Наградата за второ място беше 100 лева. Не бяха важни парите, даже днес 9 февруари все още имам част от тях. Не мога да ги изхарча, напомнят ми по-често да си благодаря.

Та искам да ти кажа, че спечелих, благодарейки на себе си. Това не е ненормално, това е смелост. Смелост, която липсва у много хора.

Затова ти пожелавам, смелоста да си благодариш. Чувството е освобождаващо. Някакси обнадеждаващо. Научи се да си благодариш, заслужаваш го! Много по-силен човек си отколкото си мислиш! Много по-прекрасен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AnabeII (Анахид Демирова)

Когато прочетох това, не бях регистрирана в сайта и не можех да коментирам. Помня, че бях силно възмутена на повечето коментари. Хора проповядващи Божието слово, извършили злини, които даже не осъзнават.. А ти, Вяра, без да си даваш сметка си поканила Бог в душата си, защото всички ние сме част от Него и Той от нас, но някои са се изгубили.. като заблудени овци тръгнали по грешна пътека, извън стадото. Да благодариш на себе си и то... за толкова прекрасни неща, значи да благодариш и на Бог. И на Бога в себе си. И че си стъпила на правилния път, показател е, че си спечелила второто място и сълзите ти.. И вярата ти в себе си, въпреки, че никой не те е разбрал. Хорицата тълкуват благодарността към себе си като его, но.. когато имат интерес към теб, а са се провинили и този интерес им е секнат-те призовават да простиш, в името на Бог ха-ха-ха.. Както и да е.. Стискам ти ръката, Вяра, за това есе!

2025-04-03T13:09:13+03:00
exuded (Владимир Георгиев)

Хм. Всяка нова плът иска собствена рана. Не съм го казал аз. Бих го цитирал подробно, ако в случая щеше да има значение.

2024-03-07T22:04:12+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Тук отново се получава като в онзи анекдот за боксов мач: “Удареният мълчи - публиката вика.” 😊

2024-02-10T18:00:22+02:00
palenka (П Антонова)

Авторката вече се докосва до истинския живот. Родителите ѝ може само да се гордеят с нея, че е сред печелившите. А колкото до "ще се научи" и да минава с номера "кой каза, че аз и лирическата героиня сме един и същи човек?"
Каквото и да нищим, всичко се променя.

2024-02-10T17:12:58+02:00
Метроном (Крив Кривак)

Дори не се замисляте, че творчеството е вид проповед. По формата на творчество се проповядва какво ли не - патриотизъм доведен до див национализъм, под формата на еротика се проповядва ''свободната любов'', под формата на хумор не рядко се осмива, дори самия Бог и т.н.
КухПън, реши в есе да говори за Православието и веднага настръхнахте и му се нахвърлихте с железния аргумент, че ''тук не било място за ''проповеди''. Пък не вдявате, че всеки с творбите си проповядва нещо. И в случая с тази творба е същото. Не е фокусът върху есето с което е спечелила награда, а върху това, колко велико е да ''благодариш на себе си''. Това е проповед на определена житейска философия. Нищо по-различно.

2024-02-10T11:59:06+02:00