Отново се намираме в навечерието на Великия пост. Време, когато всеки от нас трябва да си направи сериозна равносметка за своите постъпки и да подложи на сериозен и трезв анализ и преоценка цялото си поведение. В тези дни на покаяние и жадувана промяна в положителна посока, когато отвред се отправят горещи молитви към Бога за опрощение на греховете, Той поставя пред нас едно важно и съществено условие. Условие, за което красноречиво свидетелстват словата от Господната молитва „Отче наш”:
„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Както става ясно, за да придобием Божията прошка е необходимо и ние искрено да простим грешките на хората около нас. В противен случай, всички наши великопостни усилия мигновено биха изгубили своя смисъл. Прошката е Божий дар. Но тя е и подвиг. Тя е райско блаженство, изпълващо душата не само на копнеещия за нея, но и на този, който щедро я дарява. Прошката е борба, която човек води със злото вътре в самия себе си. Но тя е и онзи ис ...