Някой реши, че съм болна и ми се назначи за психотерапевт. Така е решил. Не му попречих на „терапията”, щом така е решил, но не ми е от помощ. А дали се нуждая от такава? А дали се нуждая от неговата? Всеки сам си решава и си избира психотерапевта.  За да се проверя, да проверя и него се измъчих максимално. Но започнах да чета Хорхе Букай и си намерих  психотерапевта. Много „Приказки за размисъл” и „Нека ти разкажа” ... та  нека да преразкажа... за човека, който си купил обувки с два номера по-малки. Та и аз като него носих едни обувки с два номера по-малки доста време. Оказа се, че съм „болна” от… „синдрома на обувката, по-малка с два номера”. Е, да, няма да си кривя душата, доста ме нараниха. Все се опитвах да разбирам… и се винях, винях… дотогава, докато разбрах кога  удоволствието е голямо...  когато събуеш обувките! Та и аз така. Събух тесните обувки.  

Препоръка: Ако ви стягат чепиците, събуйте ги навреме!

Извод: "Нищо истински ценно не може да се постигне с усилие".