Синът Божий възкръсна!

Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения в съчинението му "Юдейски древности". Но това свидетелство на Флавий днес е поставено основателно под съмнение. Счита се, че е добавено впоследствие към неговото съчинение от християнски писар. Самообявил се за Помазаника, Иисус си навлича гнева на еврейските първосвещеници и това обстоятелство, заедно с неговото учение, в което те съзират опасен конкурент, става първопричина за трагичната му кончина.Това е видно и от трите синоптични /т.е. животоописващи/ евангелия, тези на Матей, Марк и Лука - единствен надежден източник, от който можем да почерпим сведения за живота и делото на Иисус. Образът му е снабден с божествен ореол. Приписват му т.нар. непорочно зачатие, а майка му - Мария се превръща в Божия майка, тачена днес като Света Богородица. Любопитен факт е, че Иисус е почитан като пророк и в Корана /под името Иса/, а неговата майка - Мариам, е високо почитана от мюсюлманите. В мюсюлманската религия няма синове божии /а следователно и божии майки/, просто защото Аллах няма синове. По тази основателна причина Иса е само пророк, наред с Мохамед. Около 178г. от н.е. Целз твърди в свое съчинение, че е чул лично, че истинският баща на Иисус е римски войник на име Пантера /известен факт е, че съпругът на Мария - дърводелецът Йосиф, не е биологичен баща на Иисус/. Може би по тази причина в Талмуд Иисус бива наричан "бен Пантера", "бен-ха- Пантера", "бен Пантори", или "Иисус бен Пандера". Ориген обяснява наличието на комбинацията бен Пантера /син на Пантера/ с версията, че тя произтича от факта, че бащата на Йосиф - Иаков, бил наричан "Пантер". Други изследователи считат,че комбинацията "бен Пантера" е неточно юдейско предаване на гръцкото "parqe,noi", т.е. "дева". Според същите, юдеите, чувайки, че християните наричат Иисус "син на дева" /ui`o,j th/j parqe,nou/, Го нарекли подигравателно „бен-ха-Пантера” – син на Пантера. Тези детайли, макар и любопитни, не са съществени за живота и делото на Иисус. Отсъствието му от юдейската "сцена" за известен период от време, до повторното му появяване в т.нар. Голготско време, някои изследователи свързват с евентуално негово пребиваване в Индия и овладяване на практики от Раджа йога там, и по-специално на висшите окултни сили, известни като "сидхи", чрез които се опитват да обяснят чудесата и възкресението на Божия Син. Лично аз считам възкресението за напълно възможен феномен. Физичната му първооснова се корени във възможността фотонът на бъде разцепен на двойката античастици - електрон и позитрон. Загадката на т.нар. Торинтска плащеница е по скоро един евристичен аргумент, че подобно разцепване е вероятно осъществено от Иисуус, отколкото да ни дава пряко доказателство за възкресението му. Без съмнение възкресението е сред най-мистичните моменти, свързани с личността на Христос. Докато пиша тези редове, пред мен лежи отворен том 1-ви /Стара История/ на прекрасния четиритомен труд на проф. Оскар Йегер, озаглавен "Всеобща история" и издаден в България през далечната 1896г. Това издание е оцеляло при варварските американски бомбардировки на София и затова специално за мен е с ранг на светиня. На с. 581 е приведено изображение на Иисус Христос от катакомбите в С. Калисто от времето на римския император Адриан. Изображението е на едър мъж със силно телосложение, нямащ нищо общо с изображенията на изнемощялото същество от иконите и стенописите. Именно това изображение ми даде отговор на въпрос, който винаги ме е измъчвал - как слаботелесният Иисус е успял да оцелее след жестокото бичуване, наложено му от римския прокуратор на Юдея - Пилат Понтийски? Защото това е бил истински подвиг /а изнасянето на кръста на върха на Голгота е извършено с помощта на Симон Киринееца/. Въпросът за възкресението е наистина от решаваща важност, понеже без него едва ли някой би повярвал, че Иисус е Син Божий. Да не забравяме, че Той говори за Отца си, подчертавайки изрично,че Неговият Отец стои над Него. За това свидетелства евангелието на Йоан: 14:28 чрез думите Иисусови:

"...Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене."

Далеч не всеки е склонен безрезервно да приеме, че Иисус е възкръснал. Редица интелектуалци, признаващи огромната нравствена заслуга на Иисус за даване на нов етически ориентир на човечеството в лицето на Неговото учение, го признават за мирови учител, но не и за повече. Ярък пример в това отношение е френският философ, писател и историк на религията, Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/. Отдал немалко сили на изследване живота и делото на Иисус, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", той утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест, според Ренан, Христос е Бог по заслуги, а не по произход. Гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой /1828 - 1910/ , значително по-известен на широката читателска аудитория с романите си "Война и мир", "Възкресение" и "Ана Каренина", отколкото с най-значимата си творба - "Трактат за живота" /която е в състояние да промени изкорен живота на всеки, който я прочете/, също смята, че Иисус е велик морален учител на човечеството, отрицавайки факта, че е Син Божий. Това води до отлъчването му от руската православна църква. Най-сетне и нашият покоен духовен водач Петър Дънов, известен с прозвището си Беинса Дуно, чрез което внушава, че именно той е Утешителя от евангелието на Йоан, не приема мита /според него/ за възкресението на Иисус, въпреки че му признава заслугите на мирови учител. Интересен, феномен е, че както големите интелектуалци, така и среднотамастичния тип човешки екземпляри, за нищо на света не са склонни да приемат възкресението на Иисус за реален факт. То се приема безрезервно най-вече от лумпени и разбойници. Да си припомним, че Иисус бе разпнат между двама разбойника - Гесмас /стоящият отляво/ и Дисмас /стоящият отдясно/. Едно от върховните тайнства е, че малко преди Христос да издъхне на кръста с горчив и разкъсващ сърцето упрек към Отца си:

А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? /Марк:15:34/,

Той получи подкрепата и бе признат за Божий Син единствено от разбойника Дисмас /докато другият не повярва в Него/ (Лука:23:39 - 43):

Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Аз лично съм убеден, че възкресението на Иисус се е състояло. Причината да мисля така предпочитам да запазя в тайна, но горещо препоръчвам на скептиците да прочетат невероятно убедителната книга на проф. Джош Макдаул "Не просто дърводелец", издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек". В нея авторът излага убедително и по същество математическо доказателство, че Иисус Христос е Син Божий и че е възкръснал наистина.

books.ekipirane.com/wp/wp-content/uploads/2014/07/ne_prosto_darvodelec.pdf