Синът Божий възкръсна!
Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения в съчинението му "Юдейски древности". Но това свидетелство на Флавий днес е поставено основателно под съмнение. Счита се, че е добавено впоследствие към неговото съчинение от християнски писар. Самообявил се за Помазаника, Иисус си навлича гнева на еврейските първосвещеници и това обстоятелство, заедно с неговото учение, в което те съзират опасен конкурент, става първопричина за трагичната му кончина.Това е видно и от трите синоптични /т.е. животоописващи/ евангелия, тези на Матей, Марк и Лука - единствен надежден източник, от който можем да почерпим сведения за живота и делото на Иисус. Образът му е снабден с божествен ореол. Приписват му т.нар. непорочно зачатие, а майка му - Мария се превръща в Божия майка, тачена днес като Света Богородица. Любопитен факт е, че Иисус е почитан като пророк и в Корана /под името Иса/, а неговата майка - Мариам, е високо почитана от мюсюлманите. В мюсюлманската религия няма синове божии /а следователно и божии майки/, просто защото Аллах няма синове. По тази основателна причина Иса е само пророк, наред с Мохамед. Около 178г. от н.е. Целз твърди в свое съчинение, че е чул лично, че истинският баща на Иисус е римски войник на име Пантера /известен факт е, че съпругът на Мария - дърводелецът Йосиф, не е биологичен баща на Иисус/. Може би по тази причина в Талмуд Иисус бива наричан "бен Пантера", "бен-ха- Пантера", "бен Пантори", или "Иисус бен Пандера". Ориген обяснява наличието на комбинацията бен Пантера /син на Пантера/ с версията, че тя произтича от факта, че бащата на Йосиф - Иаков, бил наричан "Пантер". Други изследователи считат,че комбинацията "бен Пантера" е неточно юдейско предаване на гръцкото "parqe,noi", т.е. "дева". Според същите, юдеите, чувайки, че християните наричат Иисус "син на дева" /ui`o,j th/j parqe,nou/, Го нарекли подигравателно „бен-ха-Пантера” – син на Пантера. Тези детайли, макар и любопитни, не са съществени за живота и делото на Иисус. Отсъствието му от юдейската "сцена" за известен период от време, до повторното му появяване в т.нар. Голготско време, някои изследователи свързват с евентуално негово пребиваване в Индия и овладяване на практики от Раджа йога там, и по-специално на висшите окултни сили, известни като "сидхи", чрез които се опитват да обяснят чудесата и възкресението на Божия Син. Лично аз считам възкресението за напълно възможен феномен. Физичната му първооснова се корени във възможността фотонът на бъде разцепен на двойката античастици - електрон и позитрон. Загадката на т.нар. Торинтска плащеница е по скоро един евристичен аргумент, че подобно разцепване е вероятно осъществено от Иисуус, отколкото да ни дава пряко доказателство за възкресението му. Без съмнение възкресението е сред най-мистичните моменти, свързани с личността на Христос. Докато пиша тези редове, пред мен лежи отворен том 1-ви /Стара История/ на прекрасния четиритомен труд на проф. Оскар Йегер, озаглавен "Всеобща история" и издаден в България през далечната 1896г. Това издание е оцеляло при варварските американски бомбардировки на София и затова специално за мен е с ранг на светиня. На с. 581 е приведено изображение на Иисус Христос от катакомбите в С. Калисто от времето на римския император Адриан. Изображението е на едър мъж със силно телосложение, нямащ нищо общо с изображенията на изнемощялото същество от иконите и стенописите. Именно това изображение ми даде отговор на въпрос, който винаги ме е измъчвал - как слаботелесният Иисус е успял да оцелее след жестокото бичуване, наложено му от римския прокуратор на Юдея - Пилат Понтийски? Защото това е бил истински подвиг /а изнасянето на кръста на върха на Голгота е извършено с помощта на Симон Киринееца/. Въпросът за възкресението е наистина от решаваща важност, понеже без него едва ли някой би повярвал, че Иисус е Син Божий. Да не забравяме, че Той говори за Отца си, подчертавайки изрично,че Неговият Отец стои над Него. За това свидетелства евангелието на Йоан: 14:28 чрез думите Иисусови:
"...Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене."
Далеч не всеки е склонен безрезервно да приеме, че Иисус е възкръснал. Редица интелектуалци, признаващи огромната нравствена заслуга на Иисус за даване на нов етически ориентир на човечеството в лицето на Неговото учение, го признават за мирови учител, но не и за повече. Ярък пример в това отношение е френският философ, писател и историк на религията, Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/. Отдал немалко сили на изследване живота и делото на Иисус, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", той утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест, според Ренан, Христос е Бог по заслуги, а не по произход. Гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой /1828 - 1910/ , значително по-известен на широката читателска аудитория с романите си "Война и мир", "Възкресение" и "Ана Каренина", отколкото с най-значимата си творба - "Трактат за живота" /която е в състояние да промени изкорен живота на всеки, който я прочете/, също смята, че Иисус е велик морален учител на човечеството, отрицавайки факта, че е Син Божий. Това води до отлъчването му от руската православна църква. Най-сетне и нашият покоен духовен водач Петър Дънов, известен с прозвището си Беинса Дуно, чрез което внушава, че именно той е Утешителя от евангелието на Йоан, не приема мита /според него/ за възкресението на Иисус, въпреки че му признава заслугите на мирови учител. Интересен, феномен е, че както големите интелектуалци, така и среднотамастичния тип човешки екземпляри, за нищо на света не са склонни да приемат възкресението на Иисус за реален факт. То се приема безрезервно най-вече от лумпени и разбойници. Да си припомним, че Иисус бе разпнат между двама разбойника - Гесмас /стоящият отляво/ и Дисмас /стоящият отдясно/. Едно от върховните тайнства е, че малко преди Христос да издъхне на кръста с горчив и разкъсващ сърцето упрек към Отца си:
А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? /Марк:15:34/,
Той получи подкрепата и бе признат за Божий Син единствено от разбойника Дисмас /докато другият не повярва в Него/ (Лука:23:39 - 43):
Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
Аз лично съм убеден, че възкресението на Иисус се е състояло. Причината да мисля така предпочитам да запазя в тайна, но горещо препоръчвам на скептиците да прочетат невероятно убедителната книга на проф. Джош Макдаул "Не просто дърводелец", издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек". В нея авторът излага убедително и по същество математическо доказателство, че Иисус Христос е Син Божий и че е възкръснал наистина.
books.ekipirane.com/wp/wp-content/uploads/2014/07/ne_prosto_darvodelec.pdf
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Четейки спора за бичуването, си спомних как моят баща ни е разказвал за участието си в студентска антифашистка демонстрация в София по време на Втората световна война. Били са обградени от конна полиция и закарани в полицейския участък, където всеки демонстрант е преминал между две редици полицаи с гумени палки в ръцете и бит. След този побой ноктите на ръцете му (с които си е пазил главата) са опадали, а гърбът му е бил целият в рани и синини от ударите и майка му цял месец го е налагала със заешки кожи, за да се възстанови. А бичуването на Иисус не е групово, а персонално и в онези сурови времена е било несравнимо по-жестоко, не бихме могли да си го представим дори...
-
Чети внимателно евангелието от Лука, Анани.
От Лука свето Евангелие 18:33
Ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. -
Благодаря за коментара ти, Акеми, както и за Любими! Понякога атеистите съгрешават по-малко от религиозните в рамките на един човешки живот.
Благодаря ти за тези два много ценни коментара, Латинка, с препратка към информационни източници. Мой братовчед - Радко Попов /лека му пръст/:
https://znaci-bg.com/avtori/radko-s-popov/
преди години написа и издаде книгата "Иисус Христос в Корана", подарена ми с автограф от него:
https://www.book.store.bg/p28145/iisus-hristos-v-korana-radko-popov.html
Там той осветлява напълно въпроса как мюсюлманите възприемат Иса /Иисус/ и майка му - Мариам. Едно много интересно четиво. При мюсюлманите Аллах няма синове. Затова Иса е много тачен пророк. Много тачена е и майка му.
П.П. Иисус е бил едър и силен, но е бил пребит до смърт от римските войници. Затова Симон Киринееца му помага да изнесе кръста на Голгота. -
Като пълен атеист не смея да се изкажа по темата, за да не се изложа, но ми беше интересно да прочета.
-
Благодаря ти за този стойностен коментар, Галя, както и за препоръчаната от теб книга.
Благодаря ти за точния коментар, Бени. И аз съм мислил точно по този пунк, над който разсъждаваш и ти.
Мерси, Анани! Надявам се да ни предложиш по-надеждни източници за информация от синоптичните евангелия. Ще отмина с мълчание неудачното ти в логическо отношение съждение, че: "Ако Исус беше едър и силен, нямаше да има нужда да му помагат да си носи кръста." Явно нямаш представа какво означава да си бит от римски войници. Бас държа, че ако беше на мястото на Иисус, щеше да напълниш гащите...
Благодаря ти, за качествения коментар, Владимире! Дълбоко съм трогнат.
Благодаря и на всички, прочели текста ми, оценили го и сложили го в Любими!
Бъдете здрави и благословени! -
Уважавам написаното. Чел съм и Стария, и Новия завет, не в детайли, естествено (тук са, в кабинета). Те са потребност. Атеист ще умра. Това не придава смисъл на смъртта, но опровергава нейното зачатие: "В какво вярва този, който не вярва?" - К. Матини и Умберто Еко. Поздравявам автора! Винаги ме принуждава да чета. Какво друго да искам от приятел? Математически.
-
Интересен, по-скоро научен подход към темата прилагаш, Младене. И това е естествено за човек на точните науки, какъвто си ти (математик).
Същият научен подход отведе и мен по време на следването ми във физически факултет на Софийския университет от атеизъм (в който всички по времето на социализма бяхме възпитани) към вяра в Бог.
Колкото до факта на възкресението дори само назначаването на охрана от римски войници на гроба на Иисус по нареждане на Пилат в отговор на молбата на еврейските първосвещеници, за да не би учениците Му да откраднат тялото Му и после да кажат, че е възкръснал - дори само това е сериозен аргумент в полза на Неговото възкресение. Защото въпреки солидната охрана на сутринта големият камък на входа на гробницата е бил отместен, от римските войници нямало никой.
Книгата, която препоръчваш, прочетох в началото на 90-те и намирам за много полезно четиво за скептиците.
Поздравявам те за написаното! Не натрапва лични възгледи, а по-скоро подтиква към размисъл... -
Интересна тема, развита и обоснована интересно, без да се налага по категоричен начин мнението на автора! Поздравления, Младен! Освен посочената от теб книга, бих искала да препоръчам и "Да убиеш Исус" на Бил О'Райли и Мартин Дъгард. Богато историческо изследване на конкретния период в Римската империя, непокорността на юдеите, личността на Пилат и много други исторически факти, които способстват за появата на новото учение на Исус от Назарет, човека и сина Божий.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на г-н Ананиев. Точно този род коментари ме накараха да не пусна материала си по време на страстната седмица, защото това щеше да е равнозначно на светотатстване.
За бичуване по време на християните е използван инструмент, който има в края на лентите си тежести от кости или олово с издължени и удебелени форми. Всеки удар предизвиква разкъсвания на кожата. Този зловещ инструмент, е наречен "флагрум". Следва да се отбележи, че преди бичуване са давали на жертвата отвара с упойващо действие. Тази отвара Иисус отказва да изпие. Има текстове /не от евангелията/, които сочат, че са му нанесени 98 удара, при предвиждани средно 39 такива. Очевидно това е станало по настояване на еврейските първосвещеници.