Утре ставам на 20 и трябва да го направя.Сега или...
Държа се(външно) уверено,хладнокръвно,със сериозна физиономия.Питам.Намусеният грубиян инструктор обяснява.Толкова съм твърда,ясна,слушаща.А мъжете наоколо гледат със страх,огромен страх.Усещам че са почти готови с приготовленията на екипа.Готова ли съм?питам.Още не.Не пипай въжето,блъскай го,може да ти извади рамото,да речем.Гадняр.Прескачам парапета(висок е,макар и с дълги крака пак ми е висок).Когато мине по-тежка кола всичко се клати.На ръба съм.Не мисля.Гледам напред.Планини,облаци,ослепително слънце.Долу-камъни,дървета-точки,ужасно малък човек се къпе в рекичката.Надолу е смърт и затова не гледам.Не мисля,пак.Ако се замисля едва ли нещо ще измисля.Колебание.Моментен безкраен ужас,тръпка.Осъзнах какво ще направя,каквото правят самоубийците.Но хубаво.О.Крачка.Ооооо...Ааа...Сега погледнах надолу и разбрах че падам,че животът е толкова крехък.Изкрещях.Вик на ужасена сладост.Дивост и страх.Въжето ми е като единствена връзка с живота ...