Aug 14, 2005, 8:55 PM

скок с въже

  Essays
2.2K 0 2
1 min reading
Утре ставам на 20 и трябва да го направя.Сега или...
Държа се(външно) уверено,хладнокръвно,със сериозна физиономия.Питам.Намусеният грубиян инструктор обяснява.Толкова съм твърда,ясна,слушаща.А мъжете наоколо гледат със страх,огромен страх.Усещам че са почти готови с приготовленията на екипа.Готова ли съм?питам.Още не.Не пипай въжето,блъскай го,може да ти извади рамото,да речем.Гадняр.Прескачам парапета(висок е,макар и с дълги крака пак ми е висок).Когато мине по-тежка кола всичко се клати.На ръба съм.Не мисля.Гледам напред.Планини,облаци,ослепително слънце.Долу-камъни,дървета-точки,ужасно малък човек се къпе в рекичката.Надолу е смърт и затова не гледам.Не мисля,пак.Ако се замисля едва ли нещо ще измисля.Колебание.Моментен безкраен ужас,тръпка.Осъзнах какво ще направя,каквото правят самоубийците.Но хубаво.О.Крачка.Ооооо...Ааа...Сега погледнах надолу и разбрах че падам,че животът е толкова крехък.Изкрещях.Вик на ужасена сладост.Дивост и страх.Въжето ми е като единствена връзка с живота,като пъпна връв.Опъна се.И ме оттласна.И полетях.Като листо нагоре-надолу.Люлях се под моста.Крещях.О,колко е хубаво.
Чист инстинктивен ужас и чиста сладост и живот извират от душата ми.На талази.Жива съм,люлея се на пъпната връв.Живея силно.Спирам.Остана ми далеч по бавното и осъзнато изтегляне нагоре.И по страшното в разбирането на какво направих,в оглеждането на ръждивобетонния мост отдолу.Все едно съм увиснало от девететажен блок и бавно ме изтеглят до най горе-42 метра.
Горе.Мислех че ще ме е страх да се върна на парапета.Вече не.Не ме е страх от нищо.Аз съм уплашена,щастлива.Тук съм,ей.Влюбена съм в това което се случи.Другия път на най високото-на Витиня.
И безкрайно учудена колко бързо и лесно безценния живот може да изчезне.За един миг равен на един вик.

2 седмици по-късно...Не,няма да повторя,поне не тази година(или този живот).Стига ми умирането за тази година.После като се качих на кулата на София ленд мибеше като детска игра.Хм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благоаря ти,Неда,за милите думиако го искаш рано или късно ще го направиш,аз го мисля от 3-4 години
  • Преживяла си нещо страхотно.Аз много копнея за бънджи скок и не знам кога...Но безкрайно се радвам на това, което си написала.

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...