скок с въже
Държа се(външно) уверено,хладнокръвно,със сериозна физиономия.Питам.Намусеният грубиян инструктор обяснява.Толкова съм твърда,ясна,слушаща.А мъжете наоколо гледат със страх,огромен страх.Усещам че са почти готови с приготовленията на екипа.Готова ли съм?питам.Още не.Не пипай въжето,блъскай го,може да ти извади рамото,да речем.Гадняр.Прескачам парапета(висок е,макар и с дълги крака пак ми е висок).Когато мине по-тежка кола всичко се клати.На ръба съм.Не мисля.Гледам напред.Планини,облаци,ослепително слънце.Долу-камъни,дървета-точки,ужасно малък човек се къпе в рекичката.Надолу е смърт и затова не гледам.Не мисля,пак.Ако се замисля едва ли нещо ще измисля.Колебание.Моментен безкраен ужас,тръпка.Осъзнах какво ще направя,каквото правят самоубийците.Но хубаво.О.Крачка.Ооооо...Ааа...Сега погледнах надолу и разбрах че падам,че животът е толкова крехък.Изкрещях.Вик на ужасена сладост.Дивост и страх.Въжето ми е като единствена връзка с живота,като пъпна връв.Опъна се.И ме оттласна.И полетях.Като листо нагоре-надолу.Люлях се под моста.Крещях.О,колко е хубаво.
Чист инстинктивен ужас и чиста сладост и живот извират от душата ми.На талази.Жива съм,люлея се на пъпната връв.Живея силно.Спирам.Остана ми далеч по бавното и осъзнато изтегляне нагоре.И по страшното в разбирането на какво направих,в оглеждането на ръждивобетонния мост отдолу.Все едно съм увиснало от девететажен блок и бавно ме изтеглят до най горе-42 метра.
Горе.Мислех че ще ме е страх да се върна на парапета.Вече не.Не ме е страх от нищо.Аз съм уплашена,щастлива.Тук съм,ей.Влюбена съм в това което се случи.Другия път на най високото-на Витиня.
И безкрайно учудена колко бързо и лесно безценния живот може да изчезне.За един миг равен на един вик.
2 седмици по-късно...Не,няма да повторя,поне не тази година(или този живот).Стига ми умирането за тази година.После като се качих на кулата на София ленд мибеше като детска игра.Хм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
ако го искаш рано или късно ще го направиш,аз го мисля от 3-4 години