Всеки се нуждае от обич. Търсим това крехко чувство във взаимоотношенията ни с хората, във вниманието, което ни обръщат, в заобикалящата ни среда. Колкото горди и егоистични да сме, тайничко се стремим да дадем и получим най-добрите чувства на и от близките си. Едни са сдържани, други колебливи, трети се хвърлят с отворени обятия напред, макар не винаги да им бъде отвърнато със същото.
Често си задаваме въпроса - наивни ли са те!? Тези, последните, летящи с пълна пара наприд? Дали след време ще съжалят за откритостта и себераздаванeто си? Глупаци ли са тези, които не се срамуват да кажат "Обичам те"? Защо обществото налага тези норми и определя като слаб човека, който е силно привързан към друго същество, било то човешко или не? Сигурна съм, че повечето от читателите са си задавали тези въпроси, макар негласно, и се съгласяват с "нормите", но самите те не могат да аргументират това мнение...
Питам се и Защо днес младите хора са така негативни? Смея да обвиня силата, ръководеща всички н ...