Слабост ли е да обичаш?
Всеки се нуждае от обич. Търсим това крехко чувство във взаимоотношенията ни с хората, във вниманието, което ни обръщат, в заобикалящата ни среда. Колкото горди и егоистични да сме, тайничко се стремим да дадем и получим най-добрите чувства на и от близките си. Едни са сдържани, други колебливи, трети се хвърлят с отворени обятия напред, макар не винаги да им бъде отвърнато със същото.
Често си задаваме въпроса - наивни ли са те!? Тези, последните, летящи с пълна пара наприд? Дали след време ще съжалят за откритостта и себераздаванeто си? Глупаци ли са тези, които не се срамуват да кажат "Обичам те"? Защо обществото налага тези норми и определя като слаб човека, който е силно привързан към друго същество, било то човешко или не? Сигурна съм, че повечето от читателите са си задавали тези въпроси, макар негласно, и се съгласяват с "нормите", но самите те не могат да аргументират това мнение...
Питам се и Защо днес младите хора са така негативни? Смея да обвиня силата, ръководеща всички нас - любовта. Както казах по-горе - стремим се да дадем най-доброто от себе си, но не винаги ни се отвръща със същото. Сега си отговарям на някои въпроси - хората се страхуват да обичат. Така от страховете на един, наранен е друг, който на свой ред наранява трети... веригата става безкрайна... И отново потърпевши са тези, така наречените от обществото "романтици". Че откога това да обичаш, се има за слабост??? Нима не стават по-леки всички проблеми, ако си с човек, на когото държиш? Не е ли по-приятно да чуеш "Добро утро" от този, който иска да е с теб всяка следваща нощ, отколкото да се събудиш с въпроса "Защо всъщност съм сам"? С риск да прозвуча като баналните за обществото романтици, ще определя и теб, Читателю, към клуба на "Копнеещите за обич". Защо ти е да отричаш? По-добре ли се чувстваш самотен? "Сам,но не самотен" ще кажеш... Навярно, щом вече си се превърнал в един от тези, за които обичта е слабост!
© Десислава All rights reserved.
Много отдавна съм в този клуб - на получаващите и раздаващи обич!
Много уютно се чувствам в него и се надявам никога да не го напусна! Обичта (във всичките й измерения) не е слабост за мен, а много голяма сила...Поздрави за есето, добро е!
