"Може би всички пътища на света
са белязани
с някаква среща,
с раздяла,
с тъга,
от която започват
всички пътища на света."
Иван Пейчев
Питал ли си се някога дали всичко, което се случва, е писано да се случи? Дали е съдба пътят, по който гордо крачиш, или всяка среща и раздяла са просто чиста случайност? Защо съществуват срещите, ако след това следва раздяла? Вероятно много от нас са се питали: „Какво щеше да бъде, ако не беше…?” А може би за всяко нещо си има причина и всичко настъпва в точно определен момент? Може би всяка пътека е извървяна, за да подари щастие или тъга, любов или раздяла, сълзи…или поука и урок за цял живот?
Откакто съществува, човек пътува, но пътуването не е само движение до определено място – то е знанието и опитът, които трупа, то е промяната. Всеки път е белязан със среща, а всяка среща е изпитание, приключение, наказание или подарък. В живота си човек осъществява безкрайно много срещи – някои най-мечтаните, други – най-незабравимите, трети – най-болезнените, ...