13 мая 2010 г., 12:31

Случайности

1.1K 0 0
1 мин за четене

Имам една приятелка. Тя живее в Пловдив. Разказа ми следната история. Преди време обитаваше един апартамент под наем, но ù се приискало да смени обстановката и да се нанесе на друго място. Приятелката ми е голям оптимист. В смисъл - много си вярва. Вярва и  във вселената, и често се възползва от помощта ù. И така тя заявила желанието си за нов апартамент, в който да се нанесе, и след това забравила за него. Минало си известно време. Внезапно и хрумнало да се обади на едно свое бивше гадже. Сторила го. Момчето ù казало, че току-що е разгледало един апартамент, който се давал под наем, и който той не искал и я попитал дали тя желае да го разгледа. Приятелката ми се съгласила. Каква била реакцията ù, като видяла прекрасната мансарда, за която си мечтаела отдавна, и колко лесно се получило всичко. Тя също така искала по-големи приходи. Предишният ù апартамент бил доста далеч от нейната работа и затова тя доста се охарчвала за таксита. Но новото ù жилище се оказало на пет минути път пеша. Така парите, които отивали за таксита, сега се превърнали в допълнителните приходи, които търсела.

Поука - хубаво е да се доверяваме повече на добротата на живота и е хубаво да се движим през него в хармония с естествения му поток и закони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Аршинков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...