Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
12 сент. 2013 г., 17:31

Спасявай се... поединично! 

  Эссе » Личные
1583 0 10
1 мин за четене

Спасявай се... поединично!

 

       ... но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

 

П. Дубарова

 

 

 

 Септември.

 Месец девети. Нелепо дълго раждане. С цезарово сечение се опитват да ме извадят от тоя живот.

 Оптимизация на приоритетите.

 Намираш места и хора, събития, емоции, които отговарят на душевната ти Нирвана.

 Само ти си. Не те е грижа за другите. Те си имат своите отделни, малки святчета, в които гърчейки се,  трябва да умират сами. Командата  - спасявай се... поединично.

 Изпчерпани валидности, предполагат ставно боляща зима.

Закъснението на ешалона предвещава апокалипсис. Дори цветята замръзнаха в неразбиране - още преди да увехнат.

 Умъртвих бавно всичките си навици. Добри и лоши – мъртви - без предпоставки за възкръсване.

 Ти ме научи на това! Смеем се на предишните си отдадености. В очите смъдят старите истини, процедени с  тиха надежда сега.

 Угасват в безсмислие последните обещания, а душата през смях изпива сълзите си...

 Минус 273 С - в лудешки клейдоскоп шансовете за щастливо бъдеще се въртят около абсолютната нула.

 Доверието, преди солидно, сега се разпада на фини, като паяжина нишки от избягали спомени.

 Копнежите на всички изгреви, подгонени от увисналата тежест на залеза, с вой абдикират в страната на забравените усмивки.

 Чакам – да се преродя в нещо по-добро, по-чисто... Илюзия!

 Отчаяно търся искрата, която ще ме подпали, която ще ме дефибрилира обратно...

 Чакам, чакам и се моля, да не изтлея, преди да съм се родил.

 

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно пишеш, Филип!

    "Дори цветята замръзнаха в неразбиране"
    "В очите смъдят старите истини, процедени с тиха надежда сега."
    "а душата през смях изпива сълзите си..."

    А това какво е? Не ми казвай,че е проза!

    Толкова силни съчетания на думи имаш, с които въздействаш! Кратки, като в поезията!

    "В очите смъдят старите истини,
    процедени с тиха надежда сега. " Това си е фраза от стих.

    Но ти си пиши така, както чувстваш, тогава е истинско...
  • Не искам да го правя за пари! Няма да е същото :P
  • Хм,по-добре да не ти казвам какво си, няма да е прилично .Филип, трябва сериозно да помислиш как да превърнеш писането-антидепресант в пари.
  • Дам, аз съм нещо средно между мента, глок, валериан и уиски с лед
  • Благодаря ти! Сега съм много по-спокойна...
  • Знаеш ли, М. още древните римляни са казали: Si vis pacem para bellum. Лошо е да няма надежда, още по-лошо е, когато има такава. А светлина има винаги. Дали е в края,в средата или в началото е без значение. Понякога просто трябва да оставиш нещата да се случват. Без илюзии, без надежди, без планове - просто по инерция.
  • Филип,ако запазиш негативното звучене и вкараш оптимистично-саркастични нотки с частица светлина в края на тунела, съм сигурна на милион процента, че творбите ти ще бъдат още по-невероятни. У нас, хората, е заложено винаги да търсим щастливия край. Знам, че не ти е по вкуса, но човек като теб, който пише толкова добре за тъмното, само мога да си представя какво би могъл да излееш на листа за светлото... Ще е космическо!
  • На мен много ми хареса, както и останалите ти произведения. Аз мисля, че въпреки всичко, песимистичния поглед е резонен и напълно те разбирам. Дори мисля, че понякога хората прекаляват с вдаването си в обратното, което предизвиква и други проблеми.
    Стилът ти ми напомня малко на Ламар (между другото).
    Най- много ми харесва фактът, че говориш за нещата нестандартно и човек трябва повече да ги ,,усеща" в текста, а не да ги приема в готов вид. Така би могъл да говориш на всички теми, били те много преекспонирани и дори клиширани (както е в повечето случай).
  • Права си. Песимист съм. Писането ми е антидепресант, иначе съм свестно момче :D
  • Есето ти ми навява тъга... Много тъга. Звучи песимистично, а ти си млад. Не всичко е толкова черно, има ги и другите цветове... Дай малко по-оптимистично!
    Иначе изпълнението ти е перфектно. Имаш интересен стил на изразяване. Успяваш да въвлечеш читателя, още с първото изречение, в твоя свят. Поздрави!!!
Предложения
: ??:??