Спасявай се... поединично!
Спасявай се... поединично!
... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
П. Дубарова
Септември.
Месец девети. Нелепо дълго раждане. С цезарово сечение се опитват да ме извадят от тоя живот.
Оптимизация на приоритетите.
Намираш места и хора, събития, емоции, които отговарят на душевната ти Нирвана.
Само ти си. Не те е грижа за другите. Те си имат своите отделни, малки святчета, в които гърчейки се, трябва да умират сами. Командата - спасявай се... поединично.
Изпчерпани валидности, предполагат ставно боляща зима.
Закъснението на ешалона предвещава апокалипсис. Дори цветята замръзнаха в неразбиране - още преди да увехнат.
Умъртвих бавно всичките си навици. Добри и лоши – мъртви - без предпоставки за възкръсване.
Ти ме научи на това! Смеем се на предишните си отдадености. В очите смъдят старите истини, процедени с тиха надежда сега.
Угасват в безсмислие последните обещания, а душата през смях изпива сълзите си...
Минус 273 С - в лудешки клейдоскоп шансовете за щастливо бъдеще се въртят около абсолютната нула.
Доверието, преди солидно, сега се разпада на фини, като паяжина нишки от избягали спомени.
Копнежите на всички изгреви, подгонени от увисналата тежест на залеза, с вой абдикират в страната на забравените усмивки.
Чакам – да се преродя в нещо по-добро, по-чисто... Илюзия!
Отчаяно търся искрата, която ще ме подпали, която ще ме дефибрилира обратно...
Чакам, чакам и се моля, да не изтлея, преди да съм се родил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
