Спомен
1 мин за четене
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весислава Савова Все права защищены
