Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!” ...