Jan 22, 2009, 9:19 AM
Спомен
1 мин reading
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря още веднъж Безжичен. Да, любовта е сигурност и увереност. Татко, светла му памет, не е сред нас, но Любовта, на която беше способен, ще живее.
-
Всъщност и големите жени, мисля, остават малките момиченца, които искат да се сгушат в татко,и да си спомнят уютността на своето детство и невероятната бащинска любов на бащите към техните малки момиченца, впрочем вероятно нещо подобно има и при синовете - и без изобщо да отиваме при Едип и Електра - всъщност обичта на бащите и майките, и желанието им да обрадят с много любов своите деца е ней-нормалното нещо на света. И затова такива есета са много приятни и за четене, и за разсъждения - и в днешния не най-добър свят ни връщат към най-ценното при нашия кратък престой в земните простори.
-
"Я, конечно, вернусь, весь в друзьях и мечтах.
я, конечно, спою, - не пройдет и полгода!" пее с дрезгав глас. Поздрав за есето и хубавите спомени. -
Ако приемем че "в човешкия мозък не е открито точно място където да се съхраняват спомените, а ние понякога на подсъзнателно ниво се връщаме в миналото"(не цитирам точно а приблизително), ще се съглася с приятно запечатаните мигове които ни ощастлияват.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
