Аnna (Ана Янкова) Аnna (Ана Янкова)
9 189
29 авг. 2019 г., 16:02

Спомен

1.6K 0 4

Силата на чувствата прерязва остъклената душа,

останала да се порадва на огнения танц от мъка.

Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,

а връщам рестото с прощален напев

за миналите времена, по залеза, по лятото красиво.

Спрях. За да продължи отново -

някой друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Янкова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Эссе 2.3K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Эссе 2K 4.5

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Эссе 3.1K 5.0

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Эссе 1.1K 5.0

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Эссе 2.3K 5.0

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Эссе 2.3K 5.0