29.08.2019 г., 16:02 ч.

Спомен 

  Есета » Философски, Лични
1089 0 4

Силата на чувствата прерязва остъклената душа,

останала да се порадва на огнения танц от мъка.

Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,

а връщам рестото с прощален напев

за миналите времена, по залеза, по лятото красиво.

Спрях. За да продължи отново -

някой друг.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??