Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво.
Спрях. За да продължи отново -
някой друг.
© Ана Янкова All rights reserved.
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
exuded
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
