Всяка сутрин, когато вървя за работа срещам едно момиченце.
Възрастта е трудна за определяне, защото детенцето е болно,
може би около 15 - 20 години максимум, не зная, не искам да гадая...
Това дете всяка сутрин тръгва нанякъде с баба си, но винаги е усмихнато!!!
Радостта не слиза от лицето на болното малко момиченце !
В началото ми беше мъчно, когато го срещах. Мислех си “Господи, помогни му”...
Но вече го срещам повече от година и сега си мисля, че ние сме тези,
на които Той трябва да помага...
В тези момичешки невинни очички има повече живец отколкото в 20% и повече
от децата на нейната възраст...
Искреността, любовта и щастието, което блика от тях са неизмерими...
А живота му е отнел най-скъпото - здравето... ...