Страданието и изгнанието в чужбина и родината
Изгнанието винаги се асоциира с отдалечеността от дома. Това може да е по принуда или по собствено желание. Всеки има правото да търси щастието си, където сметне за добре, но понякога изборът да го търсим извън дома е с висока цена. Това е като присъда, която сами сме произнесли над себе си. Но няма лесни избори. Понякога намеренията и очакванията ни са добри, но развитието на нещата не оправдава нашите надежди. В душата си започваме да бъдем раздирани от страдание и от чувството за изгнание във връзка с нашия избор. Раздвоението между родината и чужбина е дилема, пред която се намират милиони българи от деситилетия насам. Успешният живот зад граница не е гаранция за щастие. Никой не отрича, че чуждата земя дава повече възможности, но всеки се е отправил към нея от материални подбуди. Щастието не се намира извън родината. То е там, където е твоето семейство. То е там, където си проплакал за първи път и си поел първата си глътка въздух. Където до късно си играл като дете с твоите приятели. Където искаш един ден да бъде твоят гроб. Поне душата ти и това, което е останало от теб, да бъдат положени в земята, която те е родила и откърмила.
Страдание и изграние има и за тези, които живеят в собствената си родина. Само като си представим всеки българин изпратил в чужбина свой близък, можем да се досетим колко болка се крие в гърдите на майки, бащи, братя, сестри, съпруги, съпрузи, деца. Дори и раздялата да е за определен период от време, а не завинаги, пак боли. Всяка вечер заспиваш с молитва на уста скъпият за теб човек да бъде закрилян от Бога, защото освен Него, той си няма друга опора далече от дома. Колко болка се крие в това да казваш, че си добре и се справяш без някого, когато това не е така. Но нали не бива да притесняваш никого? Всеки го играе щастлив от другатаа страна на телефона, а в сърцето – празнота. Да, живееш в родината си, но без близките не е същото. Чувстваш се самотен. Може би с по-добър обществен статус и с малко повече пари от тези, които нямат роднини зад граница, но празен отвътре. Разстоянието и времето променят. Това, което изпуснеш, не можеш да компенсираш с пари. Да видиш детето ти как расте, да видиш родителите ти как остаряват под твоите грижи, да заспиш до любимия.
Самотата е всеобщ бич. Онзи неизговорен вопъл, който напира в дълбините на душата. Който раздира сърцето на парченца. Самотата носи и примирение. Понякога не можеш да се справиш с нея. Дори и сред хора, в ума си ти си самотен. Прибираш се вкъщи, а там никой не те чака. Ти си изгнаник. В миналото изгнаничеството е било политическо наказание, сега е участ на цял един народ. А може и това да е политическа присъда, произнасяна над народа ни от различни правителства. Съдби много, неволята е една за всички. Тъжно е да знаеш, че една страна загива, щом тя е непрекъснато напускана от своите деца, които често повече не се завръщат. Тъжно е, че родителите си отиват, а децата им ще отгледат потомството си на чужда земя. Но България е свикнала да страда и да понася всичко безропотно в мълчание и изгнание. До кога ли? И ще има ли кой да крепи още тази наша родина? Бъдещето ще покаже, ако имаме сили да го посрещнем. А до тогава заминалите надалеч от България и тези, които още са тук, ще превъзмогват своите неволи. Няма да говорят за тях къде от гордост, къде от болка. Българинът, ако не друго, поне умее да си мълчи.
© Николина Барбутева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Всъщност думата "изгнание" си е точно на място. Едно от значенията на това понятие е доброволно напускане на родна страна по политически и икономически причини.
Харесах есето, поздравления! -
Сложих този текст в “Любими” не защото съм съгласен с написаното или заради наличието на стил и техника, а заради искреността, с която е написано. Тя е важна.
Наскоро написах един разказ, за българин, емигрирал в САЩ. Той е емигрирал, защото искал да има своя земя. Този човек основава малко градче в Ню Мексико, което кръщава София.
Защо споменавам тази история? Защото има голяма връзка с написаното от Николина, и отговаря на поне един от трите въпроса, зададени в есето. Надявам се. -
Имам много, което бих могла да напиша по въпросът и да контрирам написаното...Но щом така го усещате, разбира се имате право на това. За мен напускането на България, не беше избор, по скоро липсата на такъв! Ако нещо ми е липсвало, то са били близките! Спомените са спомени! Те са в миналото, където и да си! Настоящето и бъдещето са живота ни! Човек трябва да е където се чувства добре и човек, та ако ще, това място да е пустинята Сахара! Щом това ти дава щастие , това е което има значение!
Не винаги тази която те ражда те прави човек, а тази, която те отглежда!...Така е и с Родината... -
Много правилно е казано всичко. Това е реалността която ни заобикаля. Тя ни принуждава да направим всичко това. За мене това е икономическо изгнание. Всеки би искал да е в дома си при близките си,но се налага да си далече от тях за да може те да са добре,но и така не е добре. Една крадлива пасмина ни е докарала до това положение, защото ако крадяха по малко можеше и да не се налага да сме далеч от близките си. Тъжна е тази реалност в която живеем и ако си затваряме очите ще стане още по-лошо.Виждаме, че е черно а казваме, че е бяло. Защо ли?
-
Откакто българите са конен народ,все пътешестваме:от изворите на Памир и платата на Тян Шан,през пустинята на Манджурия,ту на изток,ту на запад,като вятър се носи българското племе, за да мине през Украйна и Дунав с Аспарух, да стигне с Котраг унгарската пуста,с Кубер до Панония и днешен Солун и с Алцек до Италия...
Всеки четящ човек може да добави още посоки и много няма да сгрешат!
Светът в който живеем е динамичен по природа!
Космос,планети,нови светове, Земята,като част от Слънчевата система, всичко е в движение!
Дано разбра какво искам да ти кажа!
Поздравления, Николина! -
изгнание (български)
Съществително нарицателно име, среден род
Изгнанието представлява принудително отдалечаване на човек от неговия дом (т.е. града или държавата или планетата), тъй като или категорично не му е разрешено да се завърне, или го заплашва затвор или смърт при евентуално завръщане.
Грешни понятия! Бъркаш изгнание с емигрантство!
Прочети "Арменци" на Яворов! -
Четейки си представям, че сте от едната страна на слушалката,а от другата вашата половинка. Насъбрали сте може би мъка и горчивина като много други, който са в това положение. Ако любимия за вас човек е до вас, но финансите не стигат пак не е добре,а за мълчанието е тъжно и вярно.Присъдата е произнесена от тези, който ни управляват и ограбват душевно и финансово. Тези бръшолевици са написани от човек, който се вижда като герой от това произведение.
-
Прочетох есето Ви ! В народните приказки героят винаги се връща на родна земя! 'Камъкът си тежи на мястото" казва народната поговорка.
-
Прочетох за себе си в тези редове. Тъжно ми е, но благодаря за размишленията.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И попаднах на есето ви, г-жа Николина Барбутева, няма да се опитвам да правя тълкувание на ''изгнание'' и '' емигрантсво'', което прочетох в коментарите...Като деца се тълпяхме на жп перона да посрещнем и изпратим международния влак Истанбул - Мюнхен, през прозорците надничаха лица на деца, на забрадени жени, мустакати и брадясали мъже,.. отиваха на гурбет в Западна Германия. ...Минаха години и въпреки висшето образование и стаж, останах без работа,.. безизходица, и си спомних за пътниците във влака, седмица по късно се озовах в Англия, децата завършиха средно и висше тук, работят тук,семейни са тук .Ето как една чужда страна ти става втора родина, а не е като майка - мащеха.
ДОМЪТ Е ТАМ, КЪДЕТО СЕ ЧУВСТВАМ У ДОМА....