31 мар. 2012 г., 22:29

Студент съм, мамо! Домати да продавам на пазара...

2.9K 1 9
2 мин за четене

Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!

Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от нищото! Роди се от обстановката.

 

Една година мина откакто съм студент! И да ти кажа – съжалих! Не е това, което си представях, не е!

 

Лекции :

 

– Ходиш, за да спиш, тъй като снощи си препил. И не защото е имало специален повод, за студента няма поводи – ВСЕКИ ДЕН Е ПРАЗНИК!

- Ходиш, за да си починат очите ти, тъй като цяла нощ си висял пред лаптопа, който мама и тати още изплащат. Взели ти го, за да пишеш курсовите и дипломните работи, рефератите, докладите, а ти по цял ден киснеш у „Фейсбук”.

- Ходиш, за да мръднеш някъде и да видиш колегите. Да поклюкарствате, да обиколите молчето или да пиете по едно кафе/бира.

- А понякога изобщо не ходиш.

 

Сесия:

 

- Взимаш си изпитите, не защото си се „съдрал” да учиш, а защото просто си симпатичен на преподавателя.

- Взимаш си изпитите, защото умело си преписал от пищова, който предната вечер си направил.

- Взимаш си изпитите, защото си съумял да омаеш преподавателите колко много знаеш, но в момента не можеш да се сетиш от притеснение.

- Не си взимаш изпитите, но какво от това – има поправителна сесия.

 

Междувременно:

 

- Лъжеш родителите си, че учебниците, които ти не си купуваш, струват еди колко си парички, за да ти пратят и ти да има откъде да четеш, а всъщност отиваш във вече любимата ти дискотека/клубче, където да прахосаш парите за... демек учебници.

- Лъжеш родителите си, че всеки ден обикаляш да си търсиш работа и си пускаш CV-то, но от никъде не звънят, или ако звъннат – условията са непосилни за теб или заплащането е абсурдно.

- Живееш от буркани, които мама всяка седмица праща по познати, за да има какво „любимото” детенце да яде.

- Харчиш заплатата на тати за бира, цигари и некое парцалче, че да изглеждаш по-готин пред „псевдо приятелите си” или да можеш да си платиш входа на диското, дето ще пее поредната чалга-икона.

- Знаеш местонахождението на всички „реномирани” кафенца, но не и къде има библиотека.

 

Оф... да продължавам ли?

 

80% от студентите отговарят на описанието!

 

Бъдещето ми не е светло, но какво от това – навсякъде търсят сервитьори/ки. Пародия! Ето това е студентският живот!

 

А аз... аз си седя на терасата и си пуша. Гледам на бъдещето с негативно око и се чудя коя книга да прочета утре. Понеже знам къде е библиотеката и не съм фенка на родните „поп фолк звезди”.

 

Е, може би малка частица от мен вярва, че ще си намеря работа по специалността. Но времето ще покаже.

 

В крайна сметка... винаги мога да продавам зеленчуци на пазара. Собствено производсто. Или да стана сервитьорка! Опс... и за това вече искат висше!!!

 

Студент съм, мамо! Домати да продавам на пазара...

 

Ех, че жалко звучи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Опс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДА, ДА, ДА! МНОГО ВЯРНО!
  • Това е картината още от соцреализма -щракваш моментната снимка, всичко е налице + детайлите, но нищо не се променя. Все си мисля, че литературата има повече възможности...или че трябва да има силата да покаже пътя нататък.
  • Жалко е от тази гледна точка, че реализиралите се по специалността са дефицит. И от тук се ражда въпросът "Защо учих?". Средствата, вложени в образованието, не са малко... семестриални такси, учебници, квартири/общежития, сметки... и накрая какво? Едно голямо нищо... Да си имам аз документа за висшист, пък каквото стане...
  • Винаги може да стане и по-лошо...
    Е - и по-хубаво, разбира се...

    Така, че повече оптимизъм никога не е излишен.
    Студентски поздрав и от мен - на една вълна сме!
  • Благодаря! Аз съм упорита - ще уча! А относно процентите - вероятно са над 90, но ... нека да речем, че някой "колега" би се обидил и затова ги оставих 80.
    Хубава вечер!

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...