Студент съм, мамо! Домати да продавам на пазара...
Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от нищото! Роди се от обстановката.
Една година мина откакто съм студент! И да ти кажа – съжалих! Не е това, което си представях, не е!
Лекции :
– Ходиш, за да спиш, тъй като снощи си препил. И не защото е имало специален повод, за студента няма поводи – ВСЕКИ ДЕН Е ПРАЗНИК!
- Ходиш, за да си починат очите ти, тъй като цяла нощ си висял пред лаптопа, който мама и тати още изплащат. Взели ти го, за да пишеш курсовите и дипломните работи, рефератите, докладите, а ти по цял ден киснеш у „Фейсбук”.
- Ходиш, за да мръднеш някъде и да видиш колегите. Да поклюкарствате, да обиколите молчето или да пиете по едно кафе/бира.
- А понякога изобщо не ходиш.
Сесия:
- Взимаш си изпитите, не защото си се „съдрал” да учиш, а защото просто си симпатичен на преподавателя.
- Взимаш си изпитите, защото умело си преписал от пищова, който предната вечер си направил.
- Взимаш си изпитите, защото си съумял да омаеш преподавателите колко много знаеш, но в момента не можеш да се сетиш от притеснение.
- Не си взимаш изпитите, но какво от това – има поправителна сесия.
Междувременно:
- Лъжеш родителите си, че учебниците, които ти не си купуваш, струват еди колко си парички, за да ти пратят и ти да има откъде да четеш, а всъщност отиваш във вече любимата ти дискотека/клубче, където да прахосаш парите за... демек учебници.
- Лъжеш родителите си, че всеки ден обикаляш да си търсиш работа и си пускаш CV-то, но от никъде не звънят, или ако звъннат – условията са непосилни за теб или заплащането е абсурдно.
- Живееш от буркани, които мама всяка седмица праща по познати, за да има какво „любимото” детенце да яде.
- Харчиш заплатата на тати за бира, цигари и некое парцалче, че да изглеждаш по-готин пред „псевдо приятелите си” или да можеш да си платиш входа на диското, дето ще пее поредната чалга-икона.
- Знаеш местонахождението на всички „реномирани” кафенца, но не и къде има библиотека.
Оф... да продължавам ли?
80% от студентите отговарят на описанието!
Бъдещето ми не е светло, но какво от това – навсякъде търсят сервитьори/ки. Пародия! Ето това е студентският живот!
А аз... аз си седя на терасата и си пуша. Гледам на бъдещето с негативно око и се чудя коя книга да прочета утре. Понеже знам къде е библиотеката и не съм фенка на родните „поп фолк звезди”.
Е, може би малка частица от мен вярва, че ще си намеря работа по специалността. Но времето ще покаже.
В крайна сметка... винаги мога да продавам зеленчуци на пазара. Собствено производсто. Или да стана сервитьорка! Опс... и за това вече искат висше!!!
Студент съм, мамо! Домати да продавам на пазара...
Ех, че жалко звучи...
© Опс All rights reserved.
