Лицето на небето е още мокро. Вдъхвам чистотата в дробовете си. Някаква огромна ръка обляна в цветовете на дъгата се спуска от небето и докосва челото ми. Светлината ме обгръща и благославя, а душата ми сияе от щастие. Спомена за това изплува от мрака на забравата. Колко естествено, и колко познато е всичко. Винаги съм го чувствал. Само, че някъде толкова дълбоко... Аз ли не съм му позволил да се покаже или светът го е смачкал още в зародиш? Винаги съм го знаел. Колко просто и естествено е всичко. И живота, и щастието и Любовта. Каква красота. Виждам го сега, но не и преди. Дали ще го виждам и занапред? Не знам, но точно в този миг разбирам, че най-важното нещо на света, е как ние ще погледнем към него. Има толкова много възможности и още толкова резултати. С подозрение, с ентусиазъм, с всеотдайност или безразличие, изборът е наш. Това е нашата свобода. Това е нашият творчески принос към битието. Създателя ни е подарил този скъпоценен дар и изборът да го използваме както намерим за доб ...