2.03.2017 г., 17:59

Свещенният поглед

1.4K 1 1
1 мин за четене

 

Лицето на небето е още мокро. Вдъхвам чистотата в дробовете си. Някаква огромна ръка обляна в цветовете на дъгата се спуска от небето и докосва челото ми. Светлината ме обгръща и благославя, а душата ми сияе от щастие. Спомена за това изплува от мрака на забравата. Колко естествено, и колко познато е всичко. Винаги съм го чувствал. Само, че някъде толкова дълбоко... Аз ли не съм му позволил да се покаже или светът го е смачкал още в зародиш? Винаги съм го знаел. Колко просто и естествено е всичко. И живота, и щастието и Любовта. Каква красота. Виждам го сега, но не и преди. Дали ще го виждам и занапред? Не знам, но точно в този миг разбирам, че най-важното нещо на света, е как ние ще погледнем към него. Има толкова много възможности и още толкова резултати. С подозрение, с ентусиазъм, с всеотдайност или безразличие, изборът е наш. Това е нашата свобода. Това е нашият творчески принос към битието. Създателя ни е подарил този скъпоценен дар и изборът да го използваме както намерим за добре. 
С погледа започва всяко начинание. Всяка стъпка в живота ни зависи от това. Дали сме достатъчно всеотдайни в сърцето си, въпреки обстоятелствата? Дали сутрин поглеждаме новия ден, като една нова възможност да докоснем себе си? Дали считаме нашето място в света достойно? Дали избираме да сме пълноценни и щастливи или измъчвайки се чакаме великите дела, за които сме родени. Това е погледа, с който светът се създава в душите ни. Това са свещените думи на битието. Ние сме тези, които ги изричаме. 
Поглеждам в сърцето си с възхита. Този поглед е свещен защото е Истина. Това е моята воля, която претворява света. Той съдържа всички възможности. Резултатът зависи от избора. Ние сме съдружници с Бога в това начинание, ние сме неговите възлюбени деца и той ни е подарил свободата. Бъдещето е нашия поглед.  Бъдещето е нашето намерение. Красотата е в това, че е пред нас.
Вдъхвам чистотата в дробовете си. Лицето на небето е още мокро, а в очите му сияят цветовете на дъгата. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Горновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...