31 окт. 2004 г., 20:14

Светът, в който живея

14.2K 0 0
2 мин за четене

Това е моят ден. Това е моята територия, където пред Бог всички сме равни. Мястото, на което за всеки един има мисия, която трябва да се изпълни.

   Моят свят не е цялата земя. Моят свят е мъничко късче от нея, в което аз съм си създала мои правила за живот. В това късче обаче са събрани толкова много неща: хората, които обичам, местата, които харесвам, песните, думите, любовта... И всичко това е в моето сърце.

   Улицата, на която живея, е толкова тиха, а когато бях малка, кипеше от живот. Но хората някак си започнаха да “изчезват”. И тук стана тъжно. Може би и аз скоро ще си тръгна, но никоганяма да забравя тази улица, която ме научи как да се справям, когато съдбата ме постави на кръстопът.

   А училището е мястото, където се запознах с най-хубавите хора-моите приятели. Като това не са само моите съученици, а и моите учители, от които научавам толкова много неща за живота.

   Всяка сутрин ставам с мисълта, че щом съм се събудила, ще изживея още един прекрасен ден със всичките му несъвършенства и благодаря на майка си, която се е борила толкова много както за моя, така и за нейния живот. Благодаря и на баща си, който прави всичко възможно аз и сестра ми да живеем добре. Знам, че днес светът е свят на убийства, наркотици и насилие, но аз съм щастлива, че въпреки тези неща все още съм тук и все още имам желание и утре да се събудя. Щастлива съм, че искам да живея въпреки трудния живот. Ако успеем да се противопоставим на жестокостта, може би някой ден някои от нас ще могат да изживеят един истински съвършен миг в един  истински съвършен свят. Мисля, че когато се преодолее една трудност, после е много лесно да се радваш на малките, но много  значими неща. Това означава да си щастлив човек.

   И така... Всичко онова, което ме заобикаля и влиза в нещата, които харесвам и не харесвам, всичко това е моят свят. И за мен той винаги е бил, както скоро каза една много стойностна като личност жена, до такава степен мой, че като замахна с ръка, моето пространство да свьршва там, където не нарушавам пространството и интересите на другия до мен. Това е светът, в който живея и в който искам да продължавам да живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...