Oct 31, 2004, 8:14 PM

Светът, в който живея

  Essays
14.2K 0 0
2 min reading

Това е моят ден. Това е моята територия, където пред Бог всички сме равни. Мястото, на което за всеки един има мисия, която трябва да се изпълни.

   Моят свят не е цялата земя. Моят свят е мъничко късче от нея, в което аз съм си създала мои правила за живот. В това късче обаче са събрани толкова много неща: хората, които обичам, местата, които харесвам, песните, думите, любовта... И всичко това е в моето сърце.

   Улицата, на която живея, е толкова тиха, а когато бях малка, кипеше от живот. Но хората някак си започнаха да “изчезват”. И тук стана тъжно. Може би и аз скоро ще си тръгна, но никоганяма да забравя тази улица, която ме научи как да се справям, когато съдбата ме постави на кръстопът.

   А училището е мястото, където се запознах с най-хубавите хора-моите приятели. Като това не са само моите съученици, а и моите учители, от които научавам толкова много неща за живота.

   Всяка сутрин ставам с мисълта, че щом съм се събудила, ще изживея още един прекрасен ден със всичките му несъвършенства и благодаря на майка си, която се е борила толкова много както за моя, така и за нейния живот. Благодаря и на баща си, който прави всичко възможно аз и сестра ми да живеем добре. Знам, че днес светът е свят на убийства, наркотици и насилие, но аз съм щастлива, че въпреки тези неща все още съм тук и все още имам желание и утре да се събудя. Щастлива съм, че искам да живея въпреки трудния живот. Ако успеем да се противопоставим на жестокостта, може би някой ден някои от нас ще могат да изживеят един истински съвършен миг в един  истински съвършен свят. Мисля, че когато се преодолее една трудност, после е много лесно да се радваш на малките, но много  значими неща. Това означава да си щастлив човек.

   И така... Всичко онова, което ме заобикаля и влиза в нещата, които харесвам и не харесвам, всичко това е моят свят. И за мен той винаги е бил, както скоро каза една много стойностна като личност жена, до такава степен мой, че като замахна с ръка, моето пространство да свьршва там, където не нарушавам пространството и интересите на другия до мен. Това е светът, в който живея и в който искам да продължавам да живея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...