Това е моят ден. Това е моята територия, където пред Бог всички сме равни. Мястото, на което за всеки един има мисия, която трябва да се изпълни.
Моят свят не е цялата земя. Моят свят е мъничко късче от нея, в което аз съм си създала мои правила за живот. В това късче обаче са събрани толкова много неща: хората, които обичам, местата, които харесвам, песните, думите, любовта... И всичко това е в моето сърце.
Улицата, на която живея, е толкова тиха, а когато бях малка, кипеше от живот. Но хората някак си започнаха да “изчезват”. И тук стана тъжно. Може би и аз скоро ще си тръгна, но никоганяма да забравя тази улица, която ме научи как да се справям, когато съдбата ме постави на кръстопът.
А училището е мястото, където се запознах с най-хубавите хора-моите приятели. Като това не са само моите съученици, а и моите учители, от които научавам толкова много неща за живота.
Всяка сутрин ставам с мисълта, че щом съм се събудила, ще изживея още един прекрасен ден със всичките му несъвършенства ...