Sonador (Глория Пламенова)
33 18
26 июн. 2007 г., 10:20

Сълзата 

  Эссе
1583 1 3

Родена съм в ъгълче, а всъщност някъде далеч във времето. Мой баща е смехът, а майка ми - тъгата. След мен остават влажни следи. Идвам и си отивам неканена. Водя за ръка цялата тишина, пустота, а понякога моя спътница е усмивката. Познавам и болката, понякога се боря с яда. Оглеждам се в Любовта, която често ме вика на помощ, за да не й е твърде самотно. Обичам да се спускам незабелязано и да нося покой. За мен още спорят дали съм горчива, солена, сладка, кървава... А съм просто бистра и чиста капка, родена в крайчеца на окото... Наричайте ме пречистване, но иначе името ми е Сълза.

© Глория Пламенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да,когато има какво да се пречиства... поздравления!
  • Какво по-хубаво от предизвикателството?! Везна си, знаеш... Дотук сътворихме нещо вече - дуализмът ни е достатъчно добре изразен - ти си на тъмната, а аз на светлата страна на света сега... Съгласна съм, но трябва да ми дойде муза. Горките хора, четящи...
  • Ели, Ели!
    Отговор:
    Но все пак, аз ще падна, ще се търкулна незабелязано, ще успея да изляза навън! И тогава... Тогава ще ме последва порой, защото очите ще се отворят от нуждата да бъде измита цялата горчилка, насъбрана в сърцето. И може би тогава тя ще разбере, че е силна, защото може да бъде достатъчно слаба да плаче. Да бъде просто човек!
Предложения
: ??:??