Сълзата
Родена съм в ъгълче, а всъщност някъде далеч във времето. Мой баща е смехът, а майка ми - тъгата. След мен остават влажни следи. Идвам и си отивам неканена. Водя за ръка цялата тишина, пустота, а понякога моя спътница е усмивката. Познавам и болката, понякога се боря с яда. Оглеждам се в Любовта, която често ме вика на помощ, за да не й е твърде самотно. Обичам да се спускам незабелязано и да нося покой. За мен още спорят дали съм горчива, солена, сладка, кървава... А съм просто бистра и чиста капка, родена в крайчеца на окото... Наричайте ме пречистване, но иначе името ми е Сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Глория Пламенова Всички права запазени
Горките хора, четящи...