Какво стана със старите пожълтели листа, заострените с нож моливи, вдъхновението, обзело духа ти? Къде са усмивките по лицето, къде е радостта в душата, къде е красотата? Къде е щастието, с което се събуждаше сутрин, къде е надеждата, с която си лягаше вечер, ентусиазмът, с който започваше всичко ново и непознато? Къде отиде животът? Какво засели в душата си на негово място? Защо го изгони и изпепели? Не можа ли да почакаш, защо не му даде втори шанс, още малко време, още малко спомени... Избърза да се почерниш, държа се с него като с натрапник, заселил се в дома ти без разрешение. А Той просто искаше да си щастлив. Дойде, за да те ощастливи, за да ти разкрие хилядите си тайни, да те просвети с безкрайните си загадки, да те обгърне с плаща си от светлина и да те понесе високо нагоре - там, където никой досега не е бил. А ти помисли, че не го заслужаваш, реши, че не си достатъчно добър за него - за живота! Сам се въведе в заблудата, сам се отказа от него. Захвърли остарелите снимки, пож ...