Той - животът

Какво стана със старите пожълтели листа, заострените с нож моливи, вдъхновението, обзело духа ти? Къде са усмивките по лицето, къде е радостта в душата, къде е красотата? Къде е щастието, с което се събуждаше сутрин, къде е надеждата, с която си лягаше вечер, ентусиазмът, с който започваше всичко ново и непознато? Къде отиде животът? Какво засели в душата си на негово място? Защо го изгони и изпепели? Не можа ли да почакаш, защо не му даде втори шанс, още малко време, още малко спомени... Избърза да се почерниш, държа се с него като с натрапник, заселил се в дома ти без разрешение. А Той просто искаше да си щастлив. Дойде, за да те ощастливи, за да ти разкрие хилядите си тайни, да те просвети с безкрайните си загадки, да те обгърне с плаща си от светлина и да те понесе високо нагоре - там, където никой досега не е бил. А ти помисли, че не го заслужаваш, реши, че не си достатъчно добър за него - за живота! Сам се въведе в заблудата, сам се отказа от него. Захвърли остарелите снимки, пожълтелия лист, молива със счупен връх... захвърли ги в пепелта и избра да избягаш. Така постъпих и аз. И това ни доведе до тук. Но тук не ми харесва, тук е сиво, мрачно, безцелно. Рутинните усмивки са лоши дубльори на сърдечния смях, апатията изкорени радостта, сенки облякоха красотата в дрипи, а щастието остана въпрос, който си задавам понякога и чийто отговор не знам, не знам дали изобщо някога съм го знаела, не знам дали някога някой ще ми го зададе... Животът наистина е най-великото нещо, което някога ни е спохождало, а ние го затрихме без да се замислим. Ако сега дишаме, ако сърцето ни бие, ако още имаме мисъл в главата, ако очите ни продължават да гледат, а ушите да чуват, то е защото той не се е отказал от нас, упорито се държи за нас, не ни изпуска, не ни оставя да спрем, не ни дава свободата, за която мечтаем. Трябва да признаем, че наистина притежава инат. Дължим му малко упоритост, дължим му възхищение за проявения хъс, дължим му доверие, защото той не спря да вярва в нас. Аз ще изпълня дълга си към него, а когато спра да му дължа, той сам ще се оттегли, също така красиво и нежно, точно както при първата ни среща.