Тривиално

venda (Ваня Иванова)
58 11

25 нояб. 2011 г., 12:04

Эссе

1057 0 2

Крайни пътища в душа на кръст,

пистови линии и клаксони

по магистралата на живота ми,

толкова места за живеене открих,

а все съм без дом,

в съзнанието ми има само

питанки и отговори с продължение,

нещо в мен не престава да нараства

като зъбобол без лечение,

сила, която разрушава дървото

в мен, онова, което посадих от

семенце и стана баобаб,

хаоса в мен разбива мирът ми,

и колкото и да търся покоя,

винаги намирам дупката.

Духът в мен е Водолея,

онзи свободния, без меча,

който убива дракони с думи.

А живея в тяло на принцеса.

С душа на дете и пръсти на игра.

Отказвам да порасна.

Така живея магистрално,

пътуваща към никъде.