Тривиално
Крайни пътища в душа на кръст,
пистови линии и клаксони
по магистралата на живота ми,
толкова места за живеене открих,
а все съм без дом,
в съзнанието ми има само
питанки и отговори с продължение,
нещо в мен не престава да нараства
като зъбобол без лечение,
сила, която разрушава дървото
в мен, онова, което посадих от
семенце и стана баобаб,
хаоса в мен разбива мирът ми,
и колкото и да търся покоя,
винаги намирам дупката.
Духът в мен е Водолея,
онзи свободния, без меча,
който убива дракони с думи.
А живея в тяло на принцеса.
С душа на дете и пръсти на игра.
Отказвам да порасна.
Така живея магистрално,
пътуваща към никъде.
© Ваня Иванова All rights reserved.
