- Тъгата сама по себе си. Тъгата по някой, тази, стаена в душата ти, тя е красива.
- Не, нищо красиво не виждам в нея. Болезнено е!
- Помисли! Когато тъгуваш, тъгуваш за някой, за нещо, което обичаш, което ти липсва. . .
Момент да си поема въздух. Попивам сълзите от лицето си и бавно отмятам коса. Дишам. Мога, да! Тя има право. Приятелката ми отново успя да ме успокои, да ме замисли, да прокара нотка надежда в душата ми.
Красиво е! Всичко е толкова красиво! Любовта ми към него, очите му, целувките. . . И сълзите ми сега са красиви, защото идват от искрения облик на душата ми. Нещастието ми не е породено от лош късмет. Вече не! То е, за да ме води към истинската зрялост и познание.То е, за да ме изправи следващия път, щом се спъна в детските си, чисти мечти. Онея мечти, които никой никога няма да ми отнеме, защото те са част от блясъка в очите ми.
Не съм егоист. Спирам да плача. Той може да ме чуе и да усети болката ми. . . Не искам да го натъжавам. Той не е виновен. Животът е такъв. Вс ...