“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”

“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”

Оскар Уайлд

Есе

            Животът - истинското предизвикателство, за което ние, хората, всеки ден се борим. А именно всекидневието, изпълнено с онези малки, скоро забравяни неща, като една целувка или усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент…

         В днешно време ние знаем цената на всичко, но не знаем стойността на нищо. Знаем колко трябва да дадем, колко скъпо ще ни струва желания предмет, оплаквайки се от този факт. В това няма нищо лошо. Лошото е, че с всяка изминала минута ние все повече забравяме , че не скъпата дреха ще ни успокои в момент на отчаяние(или поне не за дълго), а онзи сърдечен комплимент, който преди не можеше да ни задъха от щастие, а сега върши чудеса.

         Всеки ден различни хора си задаваме един и същи въпрос и получаваме един и същи отговор. Питаме се кое колко струва. И получаваме цената на всичко. А каква е стойността? В днешно време никой не се замисля за това. Стараем се да набавим скъпи неща, защото всеки ще ги забележи. Но точно незабележимото, неблестящото, е най-скъпо.

         Твърдението на Оскър Уайлд може да бъде доказано от един филм, който гледах неотдавна, по действителен случай. Ставаше дума се за разглезени хлапета, деца на известни богаташи, и за техния съвременен живот. Думите, които едно от момчетата каза, винаги ще изплуват в съзнанието ми. То каза: “все пак, по-добре да плача в лимузина, отколкото да се смея в Шкода”. Дали наистина е прав? Дали цената на колата е по-важна от чувствата и спомените, които тя дълбоко пази?

         Няма спор, че е необходимо да знаем цените на всичко, но само ако знаем преди това стойностите им. Къщата, образованието,хората могат да се купят. Те си имат определената цена и всички я знаем. За радост или съжаление домът, умът, приятелите никога не придобиват цена, защото, съхранявайки стойността си, придобиват универсалност. Те не излизат от мода и не са на мода. Те не са ни нужни за пред хората, а за моментите, когато искаме да се скрием от публичността и да се потопим в блаженство от чувства, мечти, надежди, но не само тогава, а и в много други ценни моменти.

         Разраствайки се, светът ставa все по-малък. Става безстойностен и започва да придобива все по-скъпа цена, която всички знаят и никога не забравят. Въпреки това, рано или късно, всеки от нас оценява съдържанието и пренебрегва облика на заобикалящите го предмети. Дори в днешно време, вероятно по-рядко от преди, се замисляме за това, дали притежаваме нещо духовно. В тези моменти например разбираме как е възможно да плуваме сред море от хора и в същото време да се чувстваме толкова сами.

         Знаем цените, набавяме средствата и плащаме. Изглежда просто и толкова трудно, заради полаганите усилия да бъдем предметни притежатели. Къде отиват милите жестове, погледи, усмивки, прегръдки, сърдечните комплименти? Никъде. Те винаги са с нас. Те нямат цена… безценни са. И само тях можем да притежаваме, без да е нужно да даваме нещо в замяна.

         Все по-често ставаме и лягаме с мисълта за цената, а не за стойността. Придобиваме знания, второстепенни за живота ни и за самите нас. По-лесно е да ги осъзнаем, да ги използваме, да се приобщим към тях. Забравяме обаче основата. Изместваме я настрани. Така ние сме хора дотолкова, доколкото тортата е торта без блатове. Светът расте, а се смалява. Фразата, че парите въртят света, става по-вярна с всеки изминал ден. За жалост, щастието не винаги се върти около тях. То не се мери. Не се купува. Ето защо е безсмислено да се опитваме да правим това. С други думи, не е значимо да знаем цената на нещо при положение, че сме загубили представата за стойността на всичко!