“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”

Оскар Уайлд

Есе

            Животът - истинското предизвикателство, за което ние, хората, всеки ден се борим. А именно всекидневието, изпълнено с онези малки, скоро забравяни неща, като една целувка или усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент…

         В днешно време ние знаем цената на всичко, но не знаем стойността на нищо. Знаем колко трябва да дадем, колко скъпо ще ни струва желания предмет, оплаквайки се от този факт. В това няма нищо лошо. Лошото е, че с всяка изминала минута ние все повече забравяме , че не скъпата дреха ще ни успокои в момент на отчаяние(или поне не за дълго), а онзи сърдечен комплимент, който преди не можеше да ни задъха от щастие, а сега върши чудеса.

         Всеки ден различни хора си задаваме един и същи въпрос и получаваме един и същи отговор. Питаме се кое колко струва. И получаваме цената на всичко. А каква е стойността? В днешно време никой не се замисля за това. Стараем се да набавим скъпи неща, защото всеки ще ги забележи. Но точно незабележимото, неблестящото, е най-скъпо.

         Твърдението на Оскър Уайлд може да бъде доказано от един филм, който гледах неотдавна, по действителен случай. Ставаше дума се за разглезени хлапета, деца на известни богаташи, и за техния съвременен живот. Думите, които едно от момчетата каза, винаги ще изплуват в съзнанието ми. То каза: “все пак, по-добре да плача в лимузина, отколкото да се смея в Шкода”. Дали наистина е прав? Дали цената на колата е по-важна от чувствата и спомените, които тя дълбоко пази?

         Няма спор, че е необходимо да знаем цените на всичко, но само ако знаем преди това стойностите им. Къщата, образованието,хората могат да се купят. Те си имат определената цена и всички я знаем. За радост или съжаление домът, умът, приятелите никога не придобиват цена, защото, съхранявайки стойността си, придобиват универсалност. Те не излизат от мода и не са на мода. Те не са ни нужни за пред хората, а за моментите, когато искаме да се скрием от публичността и да се потопим в блаженство от чувства, мечти, надежди, но не само тогава, а и в много други ценни моменти.

         Разраствайки се, светът ставa все по-малък. Става безстойностен и започва да придобива все по-скъпа цена, която всички знаят и никога не забравят. Въпреки това, рано или късно, всеки от нас оценява съдържанието и пренебрегва облика на заобикалящите го предмети. Дори в днешно време, вероятно по-рядко от преди, се замисляме за това, дали притежаваме нещо духовно. В тези моменти например разбираме как е възможно да плуваме сред море от хора и в същото време да се чувстваме толкова сами.

         Знаем цените, набавяме средствата и плащаме. Изглежда просто и толкова трудно, заради полаганите усилия да бъдем предметни притежатели. Къде отиват милите жестове, погледи, усмивки, прегръдки, сърдечните комплименти? Никъде. Те винаги са с нас. Те нямат цена… безценни са. И само тях можем да притежаваме, без да е нужно да даваме нещо в замяна.

         Все по-често ставаме и лягаме с мисълта за цената, а не за стойността. Придобиваме знания, второстепенни за живота ни и за самите нас. По-лесно е да ги осъзнаем, да ги използваме, да се приобщим към тях. Забравяме обаче основата. Изместваме я настрани. Така ние сме хора дотолкова, доколкото тортата е торта без блатове. Светът расте, а се смалява. Фразата, че парите въртят света, става по-вярна с всеки изминал ден. За жалост, щастието не винаги се върти около тях. То не се мери. Не се купува. Ето защо е безсмислено да се опитваме да правим това. С други думи, не е значимо да знаем цената на нещо при положение, че сме загубили представата за стойността на всичко!