Тези думи принадлежат на великия писател Оскар Уайлд, но сякаш авторските права над тях могат да се оспорват. Защото това е голата истина. Общопризната и общодоказана. Мисълта, родила се в съзнанието на писателя, е така правдоподобна и толкова вярна, че сякаш истината за живота се побира изцяло в нея. Не бих променила нищо. Дори буква. Но ми прави впечатление как е възможно неговото и моето “днес” да са толкова идентични? Всъщност, това е риторичен въпрос. Знам отговора.
Всички твърдят, че миналото се крепи на своя блясък - смелостта, храбростта, добродетелите. Но аз, седейки в моята библиотечна бърлога, стигам до извода, че вечното не се къпе в блясъка, а в сянката. Да, сянката. Че какво по-вечно от предателството, страхливостта, тесногръдието. Именно тези душевни инвалиди, които са били тогава, съществуват и днес, ще се срещат и утре, управлявайки света. Точно тези мъртви души са вечни.
И както всяка тайна, скрита на тъмно заради уродливата си външност, и тези хора се крият зад власт ...