В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо

Тези думи принадлежат на великия писател Оскар Уайлд, но сякаш авторските права над тях могат да се оспорват. Защото това е голата истина. Общопризната и общодоказана. Мисълта, родила се в съзнанието на писателя, е така правдоподобна и толкова вярна, че сякаш истината за живота се побира изцяло в нея. Не бих променила нищо. Дори буква. Но ми прави впечатление как е възможно неговото и моето “днес” да са толкова идентични? Всъщност, това е риторичен въпрос. Знам отговора.
   Всички твърдят, че миналото се крепи на своя блясък - смелостта, храбростта, добродетелите. Но аз, седейки в моята библиотечна бърлога, стигам до извода, че вечното не се къпе в блясъка, а в сянката. Да, сянката. Че какво по-вечно от предателството, страхливостта, тесногръдието. Именно тези душевни инвалиди, които са били тогава, съществуват и днес, ще се срещат и утре, управлявайки света. Точно тези мъртви души са вечни.
   И както всяка тайна, скрита на тъмно заради уродливата си външност, и тези хора се крият зад властта си. Познават се по това, което ценят. Въобще не се заблуждавай, че става въпрос за качества. Тази графа липсва в оценяването. Съществува само материалното, физическото, зримото. Съществува само цветът на парите. Но той не е цветен. Не. Парите са в мръсноникакъв цвят. И този цвят им подхожда най-много. Идеален за целите, за които се използват и за притежателите им.
   И кой казва, че не може да се купи приятелство? Кой твърди, че любовта е без цена? Кой лъже, че здравето не се продава? Както в миналото “днес”, така и в моето “днес” средствата са всичко. Материята е по-ценна от душевността. Богатият непознат е предпочитан пред искрената любов на бедния. В болницата старият милионер е ценен повече от младото сираче. А да не говорим за приятелството. В нашето общо “днес” то няма никаква тежест. За жалост и то се купува. И е по-евтино от другите “стоки”. Защо лиЗащото е най-лесно. Не представлява трудност, не изисква усилия. Не се влагат чувства.
   Но коя съм аз, та обвинявам обществото? Какво са виновни богатите, че бедните се продават? И тук се крие още една грозна истина - сянката е завладяла не само богатите, но и душите на бедните. Защо да не си купим мечтания живот, след като можем да си го позволим? А оправдание винаги се намира. И винаги е едно и също. Времето. Тежкото време, в което трябва да живеем... Да, човешко е да се поддадеш на материалното. Човешко е и е нормално за хората. За тесногръдите хора.
   Небето отвън потъмнява, както тъмнеят и мислите ми. Студът прониква в малката стаичка и ме обгръща. Но аз продължавам да пиша. И тук идва въпросът - какво повече мога да кажа? По-добре да замълча, защото мислите ми са в черни краски... Накрая ще споделя само, че излъгах. Бих променила мисълта. По-точно бих добавила нещо към нея. Да, в днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо... освен на парите.