Тези думи принадлежат на великия писател Оскар Уайлд, но сякаш авторските права над тях могат да се оспорват. Защото това е голата истина. Общопризната и общодоказана. Мисълта, родила се в съзнанието на писателя, е така правдоподобна и толкова вярна, че сякаш истината за живота се побира изцяло в нея. Не бих променила нищо. Дори буква. Но ми прави впечатление как е възможно неговото и моето “днес” да са толкова идентични? Всъщност, това е риторичен въпрос. Знам отговора.
   Всички твърдят, че миналото се крепи на своя блясък - смелостта, храбростта, добродетелите. Но аз, седейки в моята библиотечна бърлога, стигам до извода, че вечното не се къпе в блясъка, а в сянката. Да, сянката. Че какво по-вечно от предателството, страхливостта, тесногръдието. Именно тези душевни инвалиди, които са били тогава, съществуват и днес, ще се срещат и утре, управлявайки света. Точно тези мъртви души са вечни.
   И както всяка тайна, скрита на тъмно заради уродливата си външност, и тези хора се крият зад властта си. Познават се по това, което ценят. Въобще не се заблуждавай, че става въпрос за качества. Тази графа липсва в оценяването. Съществува само материалното, физическото, зримото. Съществува само цветът на парите. Но той не е цветен. Не. Парите са в мръсноникакъв цвят. И този цвят им подхожда най-много. Идеален за целите, за които се използват и за притежателите им.
   И кой казва, че не може да се купи приятелство? Кой твърди, че любовта е без цена? Кой лъже, че здравето не се продава? Както в миналото “днес”, така и в моето “днес” средствата са всичко. Материята е по-ценна от душевността. Богатият непознат е предпочитан пред искрената любов на бедния. В болницата старият милионер е ценен повече от младото сираче. А да не говорим за приятелството. В нашето общо “днес” то няма никаква тежест. За жалост и то се купува. И е по-евтино от другите “стоки”. Защо лиЗащото е най-лесно. Не представлява трудност, не изисква усилия. Не се влагат чувства.
   Но коя съм аз, та обвинявам обществото? Какво са виновни богатите, че бедните се продават? И тук се крие още една грозна истина - сянката е завладяла не само богатите, но и душите на бедните. Защо да не си купим мечтания живот, след като можем да си го позволим? А оправдание винаги се намира. И винаги е едно и също. Времето. Тежкото време, в което трябва да живеем... Да, човешко е да се поддадеш на материалното. Човешко е и е нормално за хората. За тесногръдите хора.
   Небето отвън потъмнява, както тъмнеят и мислите ми. Студът прониква в малката стаичка и ме обгръща. Но аз продължавам да пиша. И тук идва въпросът - какво повече мога да кажа? По-добре да замълча, защото мислите ми са в черни краски... Накрая ще споделя само, че излъгах. Бих променила мисълта. По-точно бих добавила нещо към нея. Да, в днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо... освен на парите.