quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
18 окт. 2013 г., 11:14

В мъката винаги си сам 

  Эссе » Личные
1868 0 3

 

В мъката винаги си сам

 

Заобиколен от хора, в мъката си винаги си сам... Гадна, лепкава, неминуема... Сграбчила те за гърлото, очите ти затъмнила. Не чуваш, не виждаш, не дишаш дори - гледаш само навътре, гледаш единствено нея... Бягаш неистово, в панически ужас, дълбоко в себе си се криеш, но тя те намира. Сам се издаваш, сам се предаваш, сам връзваш ръцете си и сам прегризваш въжетата. В тебе е силата да я спреш, в тебе е силата... Леко, тихо, снежно - заспиваш. Унасяш се, толкова е хубаво... толкова си уморен да доказваш, да спасяваш, да си силен, сладка е прегръдката на края... Двама души водят душата ти на гилотината. Палач и спасител. И двамата си ти.

© Красимира Масларска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??