Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
6 апр. 2010 г., 22:55

В памет на отсечените криле 

  Эссе
1540 0 7
2 мин за четене

В памет на отсечените криле


Ако искаш да ме търсиш,
 на летището ела...
Спри пред листа с разписания, 
там с шрифт уголемен
в цифри и в разстояния
е разказано за мен...

 

В. Башев

 

 

 Съветът заседаваше. Състоеше се от един. Сам и председател, и комисия, и вот. Проведе дискусия - със себе си и реши. С невъзмутимостта на патолог.

 Еднолично!

 - Не може – каза – да лети!

 Подплати протокола – стенограмно. Издаде заповед.

 Действаше чевръсто, без капка разпиляна енергия. Работеше с ножици. За по-упоритите използваше брадва. Окървавени крила се въргаляха в пръстта в тон с музиката – Lux Aeterna*. Първо се оформи една купчина. Когато опря до небето, той оформи втора, трета...

 Спря за момент. Някаква заспала съвест го накара да направи нещо необикновено – паметник. Излят от груб, сив бетон. Нелеп и грозен – като постъпката му! Квадратен, без медни украси. В основата му един прост надпис, издълбан с пирон, гласеше: „В памет на отсечените криле”.

 След като приключи, заля с бензин остатъците от работата си и ги запали. Старомодно. С кибрит – от 6 стотинки.

 Задушлива, жълтеникава мъгла се понесе във всички посоки. Зловоние покри земята – като под покров. Миришеше – на стопени мечти! И някъде в тази мъгла се мяркаха силуети. Твоят, нашите – на хората!

 И разбрах – не е нужно да летиш, за да паднеш. Дори здраво стъпил на земята, си се стаил малко под дъното!

 Но ще можеш ли, кажи, да спреш устрема ми към полет? Да ме заковеш в калта и по лицето ми да стъпваш в изблици на злоба?

 Ще съумееш ли да ме разбиеш на стотици малки стъкълца, сякаш останали след тежка катастрофа?!

 Брадвата лежи строшена в краката ти. Виждам – бесен си. Не можеш да ме заметеш.

 Вече имам коридор и дори насрещният вятър, сеещ пустота в очите, не ме притеснява...

 Политам, изтръсвайки последните капки живак от себе си.

 Не знам! Може би крилата ми са восъчни или може би ще се удавя някъде в простора. Но има ли значение, щом веднъж съм полетял...

 Затова, кажи, ще можеш ли да спреш устремения ми полет?

 

 *Lux Aeterna (Requiem for a dream) – Реквием за една мечта 

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че те открих... Невероятно пишеш!
  • "Затова, кажи, ще можеш ли да спреш устремения ми полет?" Завладяващо!



  • Хареса ми, както обикновено, само че (евентуално утре като го публикуват), ще видиш едно мое есе което има смущаващо подобен край Ще чакам обаждане от адвоката
  • Няма спирка, щом веднъж си започнал. Сетих се за Джонатан Чайката на Р. Бах. Интригуваш.
  • Имам правото да запазя мълчание... пред тази дълбока красота!
  • Наистина пишеш завладяващо! Има някакъв дълбок реализъм в творбите ти, но едновременно с това си запазил чувството за самоуважение и вяра в собствените си способности! Така и трябва! Продължавай да пишеш- на всички ни е интересно!
  • Да се родиш от болка...
    Обичам да чета твои неща! Много!
    Нали знаеш, че всичко /добро или лошо/, завършва със "stelle"*!
    _______________________
    * звезда
Предложения
: ??:??