В памет на отсечените криле
В памет на отсечените криле
Ако искаш да ме търсиш,
на летището ела...
Спри пред листа с разписания,
там с шрифт уголемен
в цифри и в разстояния
е разказано за мен...
В. Башев
Съветът заседаваше. Състоеше се от един. Сам и председател, и комисия, и вот. Проведе дискусия - със себе си и реши. С невъзмутимостта на патолог.
Еднолично!
- Не може – каза – да лети!
Подплати протокола – стенограмно. Издаде заповед.
Действаше чевръсто, без капка разпиляна енергия. Работеше с ножици. За по-упоритите използваше брадва. Окървавени крила се въргаляха в пръстта в тон с музиката – Lux Aeterna*. Първо се оформи една купчина. Когато опря до небето, той оформи втора, трета...
Спря за момент. Някаква заспала съвест го накара да направи нещо необикновено – паметник. Излят от груб, сив бетон. Нелеп и грозен – като постъпката му! Квадратен, без медни украси. В основата му един прост надпис, издълбан с пирон, гласеше: „В памет на отсечените криле”.
След като приключи, заля с бензин остатъците от работата си и ги запали. Старомодно. С кибрит – от 6 стотинки.
Задушлива, жълтеникава мъгла се понесе във всички посоки. Зловоние покри земята – като под покров. Миришеше – на стопени мечти! И някъде в тази мъгла се мяркаха силуети. Твоят, нашите – на хората!
И разбрах – не е нужно да летиш, за да паднеш. Дори здраво стъпил на земята, си се стаил малко под дъното!
Но ще можеш ли, кажи, да спреш устрема ми към полет? Да ме заковеш в калта и по лицето ми да стъпваш в изблици на злоба?
Ще съумееш ли да ме разбиеш на стотици малки стъкълца, сякаш останали след тежка катастрофа?!
Брадвата лежи строшена в краката ти. Виждам – бесен си. Не можеш да ме заметеш.
Вече имам коридор и дори насрещният вятър, сеещ пустота в очите, не ме притеснява...
Политам, изтръсвайки последните капки живак от себе си.
Не знам! Може би крилата ми са восъчни или може би ще се удавя някъде в простора. Но има ли значение, щом веднъж съм полетял...
Затова, кажи, ще можеш ли да спреш устремения ми полет?
*Lux Aeterna (Requiem for a dream) – Реквием за една мечта
© Филип Филипов All rights reserved.
Ще чакам обаждане от адвоката 
