На всекиму е късо времето (не е както беше "едно време").
На бебето е все по-късо времето от разплакването до контакт за допир, разбиране и нуждата от сухота, храна, усмивка, гушкане...
На конкретния младеж – как да се съчетае училище, приятели, любов, семейство, нуждата от достатъчно сън, мечти, храна...
На семейството – да се види след и покрай работата, проблеми, сметки, кредити...
На богатите – да си запазят статуса с изброените по-горе и още... (те си знаят).
На бедните – да оцелеят, за да продължат и утре да мечтаят... и да вървят по пътя си за сбъдване на бъдещото по-добро.
Но и... допълнително се вместват разните взамовръзки, като например:
Времето е емулсия, която размества личните пластове и най-често се възприема индивидуално като развитие чрез познати исторически и житейско преживяни факти.
И все пак, ако се събере достатъчен обем от лично-индивидуални заключения за времето, то наблюдението над случващото се СЕГА, може дори и да доведе до факти, които ще бъдат исторически в ...