Едва ли е нужно да вдъхваме любов към свобода на всекиму. Просто защото всеки човек се ражда с тази любов. Свободата е благоденствие на духа, свободата е блаженство, едва ли не нирвана. Защо тогава не всеки се стреми да я постигне ли?
Причините са много. Просто не всеки има смелостта да извоюва дори личната си свобода. Някои пък си казват:"Ако избера свободата, ще загубя всичко, което имам.". И ето тук материалното е над духовното. Някои пък са твърде емоционални, действат необмислено, тръгват по стъпките на свободата, но бързо изгарят в своето желание да я отстояват, неосъзнали отговорността, която са поели или трябвало да поемат. Стремежът към свобода никога не е умирал, но свободата е отговорност, защото иска жертви, а не всеки е готов на тях.
Нека погледнем в миналото. Нима причината, повтаряща се за повечето войни не е свободата? За нея се е проливала кръв и винаги ще се пролива, за нея са убивани хора и ще се убиват, така че любовта към свободата я е имала. Но не всички са били н ...