Едва ли е нужно да вдъхваме любов към свобода на всекиму. Просто защото всеки човек се ражда с тази любов. Свободата е благоденствие на духа, свободата е блаженство, едва ли не нирвана. Защо тогава не всеки се стреми да я постигне ли?         

 Причините са много. Просто не всеки има смелостта да извоюва дори личната си свобода. Някои пък си казват:"Ако избера свободата, ще загубя всичко, което имам.". И ето тук материалното е над духовното. Някои пък са твърде емоционални, действат необмислено, тръгват по стъпките на свободата, но бързо изгарят в своето желание да я отстояват, неосъзнали отговорността, която са поели или трябвало да поемат. Стремежът към свобода никога не е умирал, но свободата е отговорност, защото иска жертви, а не всеки е готов на тях.         

 Нека погледнем в миналото. Нима причината, повтаряща се за повечето войни не е свободата? За нея се е проливала кръв и винаги ще се пролива, за нея са убивани хора и ще се убиват, така че любовта към свободата я е имала. Но не всички са били на фронта, не защото не са я желаели, а защото страхливци винаги е имало и ще има. И тук си задавам въпроса: Защо нещо толкова висше се постига често с толкова долни и низши постъпки, с толкова злоба и омраза. Не може ли да се постигне свободата без да навредиш на другите, без да се биеш? Ами не може, защото свободата не се дава даром, трябва да я заслужиш.         

Нима не си се карал с родителите си за това да се прибереш по-късно? Осъзнаваш ли обаче колко скъпо може да ти струва тази свобода и струва ли си да платиш цената за нея. Нима не ти се е случвало да си с някой просто, защото той ти дава всичко, от което имаш нужда, но същевременно ти отнема свободата? Кое би избрал? Имаш свободата да избираш, но всеки твой избор носи последствия, готов ли си да поемеш вината за неправилните ходове? Ето защо, страхливецо, се оставяш друг да те води, да решава вместо теб. Ако той сбърка, поне вината няма да е твоя, си казваш. Всеки ден получаваш хиляди съвети относно това кое е най-доброто за теб, какво би трябвало да провиш? Не се ли превъвръщаш в роб, а? На кого съвета е най-добър? Май на сърцето ти. Но разумът ти противоречи с него, или по-скоро обществото. Знам, знам, че искаш да следваш, това което е на сърцето ти, да отстояваш своята свобода пред другите, но... какво не можеш или нямаш смелост? Не казвай, че няма начин, че обстоятелствата го налагат. Обстотелствата винаги налагат някакво поведение. Но не ми излизай с това оправдание. Просто се страхуваш, че ще сгрешиш, че ще бъдеш отритнат от обществото, а не си ли мислил, че може и дасе отличиш? Готов ли си да поемеш риска, страхливецо? Защото, да, аз следвам своя път, отстоявам личната си свобода и съм горд с това, че дори след време дасе окаже, че съм пълен глупак, че съм сгрешил, че е трябвало да послушам "мама и тати", ще знам, че аз съм сгрешил. Че съм извоювал свободата си и естествено, че съм дал жертви за нея. Изгубил някои приятели може би, може би не се разбирам с родителите си, но след време всички те ще си кажат: "О да, той се бореше, за това, което е. Аз го оценявам. Аз го уважавам. Той постигна, това, което искаше, а аз не можах. Дори му завиждам за смелостта."        

  Така че, приятелю мой, не си първият на този свят, борещ се или страхуващ се да се бори за свободата си, няма да си и последният. Няма да си и последният умрял с чувство на неудовлетвореност или последният проклинащ жалката си миниатюрна свобода, страдащ за всичко, изгубено по пъта на постигането й. Но знам, че дори и да не се бориш, мечтаеш за нея, че ако си се преборил,вече имаш нова цел и си готов на нови жертви. Така че: вдъхни всекиму о, боже, смелост да извоюва свободата си, защото любовта към нея я има.