Велик Пост по време на паникодемия
Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да не се причастяваме) и така да се откажем от духовния си пост, отричайки се от нашата вяра. Да признаем неговата представа за Църквата, като място, неотличаващо се от всяко светско място. Да отхвърлим знанието си, че Църквата има първо Божествена вечност, едва след това и човешка същност, и този Богочовешки организъм от хилядолетия е непоклатимо съществуващ, и животворящ. Постхристиянският свят в примитивността, в която изпадна, отхвърля Божествената част на Църквата Христова, желаейки да я приравни към своите човешки институции. Непризнавайки нейната мистичност, нейната святост, нейната сакралност! Отхвърляйки Бог и сега, както го е правил многократно, светският дух иска това да направим и ние, вярващите, въцърковените. Да ни отдалечи от храма, от който получаваме благата Евангелска вест, Христовото утешение, Христовата радост, Христовата благодат. Храма, където Господ Иисус Христос ни гледа от Своето разпятие. Храма, където от иконите, като от небесни прозорци към нас гледат съвършените, богоуподобените и се молят за нас. Тези, които никакви гонения, никакви мъчения, никакви зловещи и жестоки изобретения на светското отстъпление от Бога не са принудили да се отдалечат от Него и от Неговата Църква. И ето сега идва нашия ред за изпитание на вярата. Време, в което да се питаме: "да не съм аз, Господи?" Ще успее ли светът да ни отдалечи от Църквата, където е нашият Път и Истина, и Живот! Сега, когато светът ни мами, че той е този, който е загрижен за нас, който е милостив и милосърден, който знае кое е добро и кое зло. На този свят ли да вярваме, неговото добро ли да предпочетем пред Божественото? Свят без справедливост, свят, който е се тресе от бедствия, войни, свят на алчност и крайна бедност, свят, пълен с невъобразимата душевна мръсотия на разврат и скотоуподобяване на човека, свят, заплашително надвиснал над детската чистота и невинност, готвещ се да я принесе на скверния си жертвеник. Светоуподбени или Богоуподобени искаме да сме? Нека светът избира своя господар, своето робство. Ние сме избрали Бога!
„4. Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5. защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6. Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.” (26 псалом)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Boyana Все права защищены
