Велик Пост по време на паникодемия
Какви послания изрече светът в своя недоброволен, извънреден пост, в който изпадна по време на православния Велик пост! Че ние православно вярващите също трябва да спазваме неговите правила за въздържание и предпазване (недокосване до светите икони и кръста, неучастие в богослужението и най-вече да не се причастяваме) и така да се откажем от духовния си пост, отричайки се от нашата вяра. Да признаем неговата представа за Църквата, като място, неотличаващо се от всяко светско място. Да отхвърлим знанието си, че Църквата има първо Божествена вечност, едва след това и човешка същност, и този Богочовешки организъм от хилядолетия е непоклатимо съществуващ, и животворящ. Постхристиянският свят в примитивността, в която изпадна, отхвърля Божествената част на Църквата Христова, желаейки да я приравни към своите човешки институции. Непризнавайки нейната мистичност, нейната святост, нейната сакралност! Отхвърляйки Бог и сега, както го е правил многократно, светският дух иска това да направим и ние, вярващите, въцърковените. Да ни отдалечи от храма, от който получаваме благата Евангелска вест, Христовото утешение, Христовата радост, Христовата благодат. Храма, където Господ Иисус Христос ни гледа от Своето разпятие. Храма, където от иконите, като от небесни прозорци към нас гледат съвършените, богоуподобените и се молят за нас. Тези, които никакви гонения, никакви мъчения, никакви зловещи и жестоки изобретения на светското отстъпление от Бога не са принудили да се отдалечат от Него и от Неговата Църква. И ето сега идва нашия ред за изпитание на вярата. Време, в което да се питаме: "да не съм аз, Господи?" Ще успее ли светът да ни отдалечи от Църквата, където е нашият Път и Истина, и Живот! Сега, когато светът ни мами, че той е този, който е загрижен за нас, който е милостив и милосърден, който знае кое е добро и кое зло. На този свят ли да вярваме, неговото добро ли да предпочетем пред Божественото? Свят без справедливост, свят, който е се тресе от бедствия, войни, свят на алчност и крайна бедност, свят, пълен с невъобразимата душевна мръсотия на разврат и скотоуподобяване на човека, свят, заплашително надвиснал над детската чистота и невинност, готвещ се да я принесе на скверния си жертвеник. Светоуподбени или Богоуподобени искаме да сме? Нека светът избира своя господар, своето робство. Ние сме избрали Бога!
„4. Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5. защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6. Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.” (26 псалом)
© Boyana Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на Димо и Безжичен!
-
Обругавам?
Защо смирените съдите толкова ....гневно.
Разбира се, че зависят от нас.
Нека си пожелаем мир, Бояна. И търпение, също
-
Благодаря, мила Ирина. Нека да не обругаваме така човека. Достойнството и смирението все пак донякъде зависят и от нас!
-
Не, в храма картината не е апокалиптична, а карикатурична (отнясяйки я към ситуацията в момента). Скотщината се е пръкнала в деня на сътворението още. Няма какво повече да й мръдне.
А достойнството, смирението и човечността са от нещата, които не са по силите на Бог да контролира.
Благодаря за пожеланието, Бояна.
Скоро чух нещо, което ми се стори плоско, но ще го цитирам, все пак.
"Когато папата легне болен, никой не вика Бог, а лекар."
Не ми е цел да се държа неуважително. Извинявам се отново. -
Ирина, любовта е вярност и са прави тези, които обичат Бог, подател на живота и на всички блага, да Му засвидетелстват обичта си! Тъй като аз със сигурност ходя в православния храм, никъде не съм видяла подобна апокалиптична картина каквато обрисувате. Но вие си знаете къде ходите и къде я виждате. Святост, достойнство, човечност са нещата, които са необходими особено в такива времена на бедствия. Защото, ако изчезнат скотщината не ни мърда. Бог да Ви помага, да преодолеете тревогата си.
-
А аз ще кажа: "В мисълта е истината - Нека първо да мислим, а след това да вярваме". ("Cogito, ergo sum"
или даже "dubito, ergo cogito, ergo sum" ) ! -
Каква сакралност, прицърквяване и святост по време на война, бе хора? Бог е Силата, която поддържа вселенското равновесие и много се надявам, че не е каилен храмовете да се тъпчат с освирепели за вяра миряни. Спокойно можете да излезете на балкона и да благодарите на звездите за всеки нов ден, в който се събуждате здрави.. Обичта не е засвидетелстване, а приемане. И ако Господ ви се разсърди, че му благодарите от балкона, ...тежкО..
Извинявам се за небогоугодното поведение. Мой прочит.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
